2026-07-18 Информатиката като биологията
by Vasil KolevПредметът, който най-много мразех в училище беше биологията. Пълен с неща за запомняне/зазубряне, без никаква централна идея защо нещата са така, просто купчина неща, взаимодействащи си по някакъв начин. Нито един отговор “защо”, освен “вероятно по друг начин нямаше да работи”.
Тези дни зачетох “How Life Works: A User’s Guide to the New Biology” на Phillip Ball (бил освен всичко 10 години редактор на “Nature”), и там има изрично засегнат този момент – че гледаме една система, на която нямаме никаква идея защо е така (и вероятно няма “защо”), огромна купчина взаимодействащи си неща, толкова сложни, че още не може да ги разберем дори как работят и защо.
(това го има в wikipedia за много лекарства, “механизмът на действие не е съвсем ясен”)
Струва ми се, че вървим в подобна посока и с информатиката (или IT-то, или computer science, както и да му викате). Става все по-лесно да се сглоби нещо от готови компоненти и то някак да сработи, без да има идея дали от някаква част има смисъл, да се прекали с абстракциите и да се чудиш после как да пренесеш информация между три слоя и всякакви такива неща. AI-то единствено показва как може да се ускори този процес, защото преди неща, които щяха да са достатъчно хамалогия, че човек да се спре и да се замисли “абе, дали наистина има смисъл”, сега са просто някакво чакане.
И уж има абстракции, та човек може да се спре на едно ниво абстракция и да разглежда системите там, и да е сравнително поносимо. На практика обаче (това може и да е selection bias, щото при мен все идват по-“интересните” проблеми) абстракциите протичат, и това води до все по-сложни за оправяне проблеми.
Та с колкото по-малко идея правим системи, толкова по-трудни ще са за разбиране, и ще стигнем до същите методи на “лечение”. Не искам да обиждам докторите, които имат наистина отвратителна област на работа (не може да репродуцираш проблем, не може да правиш експерименти, инструментариумът е на невероятно допотопно ниво спрямо каквото наистина би било нужно, и безумно скъп, все едно добавянето на един printf да струва милион евро), но голяма част от решенията са почти от типа на онова с windows-ите, “рестартирай и ще се оправи” – почти никога няма сигурност и яснота дали наистина е това, просто щото няма как.
Все още е възможно да се събере екип за всяка една система, която сме направили, който да е до около 15 човека (числото си го измислям, но ми звучи правилно), и да може да я разбере end-to-end. Дали ще стигнем до момент, в който и 150 няма да стигнат?
Знам ли, може би не искаме да си го причиним?
Tags: крокодилски
July 19th, 2026 at 21:12
То не е ли така с всяка наука, ако приложиш редукционализъм прекалено много нива надолу?
Например във физиката… Защо падат ябълките? Заради гравитацията. Защо има гравитация? Заради изкривяването на пространство-времето, причинено от взаимодействието маса-енергия. Защо това взаимодействие изкривява пространство-времето? Така описва реалността Айнщайн. Но защо реалността е такава? Не знаем. :)
Според мен използването на ИИ за сериозни неща е (и ще продължава да бъде) проблем само ако го ползват хора, които трябва да разбират как работи нещо отдолу, но не го разбират, а промптват ИИ-то, докато не им даде нужния MRE, за да тръгне нещото (или по-опасното – Дънинг-Крюгера им ги убеди, че след 10 минутна сесия с ИИ вече го разбират)… и после дупе да му е яко на който ще го дебъгва като сгъне.
Но ИИ не е чак такова зло, ако го третираме като нищо повече от инструмент и се ползва от/в:
1) Проекти на “civil” developers, които изобщо не им трябва да знаят front end и как се анализират big data, защото крайната цел е друга – примерно проектите на Мартин Атанасов.
2) Хора, които знаят какво правят, как работи нещото, за което ползват инструмента и могат да си проверят output-а, преди да го ползват, но искат да си спестят часове ръчна работа. А, и много важно, което и ти отбелязваш – трябва знаят кога да спрат да ръгат с пръчка умрелия кон, преди да изпаднат в abstraction / hallucination hell… “мога ли сам да го дебъгна това нещо, дето тоя бот ми го изплю, ако се наложи?”… ако е “не”, try again.
July 22nd, 2026 at 23:29
Не. Ама май ще се случи без значение искаме или не, уви.
August 10th, 2026 at 14:24
Когато преди 20 години започнах първите си стъпки в ИТ (като шефче в компютърен клуб, а след това и съпорт в едно местно ISP в центъра на София) всичко в компютрите беше що годе ясно. Правиш това и това и получаваш нещото, което искаш.
До преди 10 години грубо имаше неписано правило, ИТтата правят всичко възможно за да могат да подпомагат бизнеса да работи, бизнеса изкарва парите, с които се плаща.
Вече не е така, сега например си имаме вече отдели като Security, които правят всичко по книга без значение то как ще засегне ИТ, а от там и бизнеса и в момента всички отдели се мъчим да закърпваме неща, които сме си направили сами, но които на книга трябва да бъдат така. Та да, като човек с не малък опит в сферата бих казал, че последните години определено не ми е най-приятното нещо да работя и сигурно не съм само аз, като имам впредвид колко хора напуснаха.