2026-07-18 Информатиката като биологията
by Vasil KolevПредметът, който най-много мразех в училище беше биологията. Пълен с неща за запомняне/зазубряне, без никаква централна идея защо нещата са така, просто купчина неща, взаимодействащи си по някакъв начин. Нито един отговор “защо”, освен “вероятно по друг начин нямаше да работи”.
Тези дни зачетох “How Life Works: A User’s Guide to the New Biology” на Phillip Ball (бил освен всичко 10 години редактор на “Nature”), и там има изрично засегнат този момент – че гледаме една система, на която нямаме никаква идея защо е така (и вероятно няма “защо”), огромна купчина взаимодействащи си неща, толкова сложни, че още не може да ги разберем дори как работят и защо.
(това го има в wikipedia за много лекарства, “механизмът на действие не е съвсем ясен”)
Струва ми се, че вървим в подобна посока и с информатиката (или IT-то, или computer science, както и да му викате). Става все по-лесно да се сглоби нещо от готови компоненти и то някак да сработи, без да има идея дали от някаква част има смисъл, да се прекали с абстракциите и да се чудиш после как да пренесеш информация между три слоя и всякакви такива неща. AI-то единствено показва как може да се ускори този процес, защото преди неща, които щяха да са достатъчно хамалогия, че човек да се спре и да се замисли “абе, дали наистина има смисъл”, сега са просто някакво чакане.
И уж има абстракции, та човек може да се спре на едно ниво абстракция и да разглежда системите там, и да е сравнително поносимо. На практика обаче (това може и да е selection bias, щото при мен все идват по-“интересните” проблеми) абстракциите протичат, и това води до все по-сложни за оправяне проблеми.
Та с колкото по-малко идея правим системи, толкова по-трудни ще са за разбиране, и ще стигнем до същите методи на “лечение”. Не искам да обиждам докторите, които имат наистина отвратителна област на работа (не може да репродуцираш проблем, не може да правиш експерименти, инструментариумът е на невероятно допотопно ниво спрямо каквото наистина би било нужно, и безумно скъп, все едно добавянето на един printf да струва милион евро), но голяма част от решенията са почти от типа на онова с windows-ите, “рестартирай и ще се оправи” – почти никога няма сигурност и яснота дали наистина е това, просто щото няма как.
Все още е възможно да се събере екип за всяка една система, която сме направили, който да е до около 15 човека (числото си го измислям, но ми звучи правилно), и да може да я разбере end-to-end. Дали ще стигнем до момент, в който и 150 няма да стигнат?
Знам ли, може би не искаме да си го причиним?
Tags: крокодилски