татко Крокодил

Не знам колко пъти трябва да си извадя рамото, че да свикна с болката. Добре поне, че свикнах с наместването.

Снощи заспах рано, някъде около 21-22, и сутринта станах в общи линии заедно с Велин (който бая се изненада). В последните няколко дни основно чета книги и си почивам, сега обаче сядам да си работя по плана за днешната лекция, да не стане като миналия път.

This entry was posted on Tuesday, November 2nd, 2004 at 14:10 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.