2004-12-19 22:16
by Vasil KolevУмрял ден. Открих, че парното в едната стая не подлежи на ремонт от хора, които нямат подходящ инструмент за рязане на радиатор (но поне най-накрая си купих мултицет), изчетох си едната книга, и в момента чета Солженицин – не е лека книга….
И спя. Много. И много ми харесва.
December 20th, 2004 at 11:00
Василе, не е добре за един администратор да си играе с тока. Ти си достатъчно светило – не ти трябва да светиш по-силно :) Между другото, парното ти електрическо ли е или си измислил начин за диагностика на паропроводи с мултицет? :)
December 21st, 2004 at 13:48
Ето го и на руски :-)
http://lib.ru/PROZA/SOLZHENICYN/telenok.txt
Сетих се за баща ми, който е разказвал как внасял Солженицин в Русия през 1980 година. Точно тогава било олимпиадата и навсякъде проверявали за “идеологическа диверсия”. Дори в България е имало случаи, когато хора пращали в затвора за 1-3 години единствено за това, че си дал “Архипелагът ГУЛААГ” на някой друг да я прочете. Примерно имало един такъв случай в радиото.
Та баща ми, който работеше като ядрен физик в Дубна, взел Солженицин от едни датчани и със всичкия си акъл я взел да си я чете по пътя. Сеща се, че това не е много добра идея чак на съветската граница, когато навсякъде започва здрав тараш за “нелегална литература”. Баща ми – между шамарите. Преобръщат се куфари, разгъват се дрехи, прелистват се книги.
“Ами сега. Какво да правя? Дали да не я скрия… в кошчето. Не твърде е банално”.
Идват митничарите, преравят кошчето, преравят всичкия багаж на баща ми, намират тефтерче и го прелистват, но не откриват нищо През цялото това време баща ми разлиства книгата пред очите на митничарите и я чете, другата книга – позиционирана в джобчето му. Social Engineering :-)
За някой дечко днес това може да е смешно, но на мен ми настръхва кожата само като си представя ситуацията.