2005-02-14 23:46
by Vasil KolevДнес беше най-българския празник – Трифон Зарезан (който за съжаление не можах да отпразнувам подобаващо, по здравословни причини). Имаше и някаква друга валентинска дивотия, но аз така и така не съм католик (а ако искам да кажа на девойката си, че я обичам, няма да чакам някоя подобна дата).
(и все пак ще изпия една бира, че иначе ще е направо срамно.Наздраве!)
Направихме последни тестове на играчката, и за момента имаме прилични и приятни резултати, следващата седмица пак ще я мъчим, тоя път обаче малко по-пълна с дискове. Ще трябва и да се изследват малко log-ове, да се разбере точно защо успяхме да убием на 2 пъти ядрото с разни тежки файлови операции в/у GFS-а (основната причина е ясна, тая версия я преточих от CVS-а…).
p.s. Чувствам се длъжен да изругая на темата ‘подаряване на цветя на девойка’ – какво точно значение трябва да носи това, че си отрязал нещо красиво, и си го дал на някой да го гледа как умира? Да не говорим, че фактически за повечето хора най-правилно би било да си вържат по една панделка малко под кръста, щото основните действия и подаръци са свързани с тая част на тялото :)
p.p.s. Употребявам термина ‘девойка’ в смисъла на младо момиче, не на девственица :)
February 15th, 2005 at 00:01
колкото пъти съм подарявал цветя все сам се прибирал отегчен, но като излияза небрежен и бъда самия аз т.е (простак) все ми се е отварял парашута . Имам теза по въпроса жените обичат да им говориш простотии у мръсотии , е разбира се не бива да изпадаш в подробности , като chervarium той е най-яркия пример за който се сещам :))))
February 15th, 2005 at 00:20
Наздраве и на теб! Много си прав за цветята – те трябва да си живеят в градини, поляни и саксии.
February 15th, 2005 at 03:45
Ще ти отговоря така: защото цветята са красиви и нежни, защото носят в себе си невинност и чистота. Поглеждайки през тях, виждаме света някакси по-красив и дори вярваме, че е такъв. Давайки цвете, искаме да дадем нещо истински красиво, нежно и чисто на човека, на който го подаряваме. Защо цветя ли?! Защото те са едни от най-крехките създания на природа, до които имаме достъп, а в същото време са едни от най-красивите, пораждащи в нас особени чувства на възхищение. Заложено е в природата ни да се стремим към нещата, към които изпитваме възхищение. Затова късаме цветята. Самият акт на откъсването и поставянето им във ваза е вид доближаване до тяхната крехкост и красота. А от друга страна изразява желанието за притежание на тази красота! От там и подаряването. Подаряваме красота, невинност и чистота, която нито ние хората, нито предметите, създадени от нас, притежават!
От друга страна, преди да задаваш такива въпроси би следвало да се замислиш откога датира този обичай. И да отдадеш необходимото внимание на факта, че подаряването на цветя няма особено общо с романтиката и галантността. Просто използваме цветята като един вид изразни средства – един красив начин да кажем и/или покажем нещо на човека насреща. Символи му викат хората! И от най-древни времена придават специални значения на цветята, превръщайки подаряването на цветя в специален диалог без думи, но в същото време не прекалено многозначен! Имаше една много хубава фраза: “Reading the language of flowers shows that they are the charming expression of our material love, but let one send a deeper message of warmth. So be careful, receiving no flowers is a true sign of trouble.” Разбираш ?!
А ти изобщо някога подарявал ли си цветя ?! И ако да, защо ?! Какво искаше да кажеш с тях, което не можеше да кажеш с думи ?! И защо, по дяволите, ограничаваш подаряването на цвете непременно с откъсване му и неговото умиране ?! Тук до мен седи една страхотна саксийка с теменужки, която ми беше подарена от любим човек. Оставям те да гадаеш значението й и това защо е избрана пред някой огромен букет!
February 15th, 2005 at 09:38
Съдейки по (донякъде според мен) гневната реакция на Христина си мисля, че си засегнал чувствителна струна в нежната и душа :). И че тя неимоверно е почувствала колко си прав, но пък толкова обича да и подаряват цветя (като повечето жени, нищо лошо), че е почувствала инстинктивно желание да не нагруха (образно казано) :).
Христина, недей се нерви! Всичко което казваш е вярно. Но като че ли умишлено пропускаш, че тази подарена моментна красота само след 2-3 дни във вазата става грозен, изсъхнал труп (труп на цвете, ама все пак труп, отпадък), който трябва да свърши жизнения си път в казана при останалия миризлив боклук.
И ако забравиш трупът във водата (на мен неколкократно ми се е случало да забравя някои цветя, които Веси е наскубала от село), тогава след 7 дни имаш прекрасна миризма от водата, в която е избухнала Първата световна война между наплодилите се гадини.
Изцяло се присъединявам към мнението на Васил – трябва да се подаряват живи цветя, а не все още свежите трупове на отрязани от живота растения!
February 15th, 2005 at 11:02
То цветето така или иначе няма да живее колкото нас – есента по естествен начин ще умре. Според мен е по-хубаво да се подари (аз също харесвам живи цветя, но те определено не могат да се подаряват толкова често, колкото на жените им се иска) и да зарадва някое момиче, така и цветето би било щастливо, защото е наистина оценено – не е ли това “целта” на цветето в живота ? :)
А пътят на откъснатото цвете не е нужно да завърши след 5 дена в боклука, имам приятелки, които от години си пазят розата, която съм им подарил, между страниците на някоя книга.
Не че искам да споря с вас, в никакъв случай ;)
Просто истината е някъде по средата и отричането на нещо не е най-правилният начин за стигане до нея :)
Всички сте умни хора (чета ви блоговете) – мисля, че ще ме разберете ;)
Чао
February 15th, 2005 at 11:07
То: Христина
February 15th, 2005 at 11:28
Emerald, замислял съм се над традицията, както и над много други, и спокойно мога да кажа, че колко е традиционно не е мярка за това колко е умно. Помисли колко голяма е разликата м/у подаряването на откъснати цветя и на препарирани животни ?:) Всеки може да влага различен смисъл и да измисля значения на цветята (като в оня виц, на първа среща се подарявало омайниче, на втора мушкато, на трета – бегония :) ), но това не променя факта, че тормозиш живо създание.
За подаряването на цветя – правил съм го, преди да се замисля сериозно по въпроса. Има много по-хубави подаръци, които можеш да направиш на една жена.
February 15th, 2005 at 11:39
@Васил: това с подаряването на препрарирани животни е много як довод :) :) :)! Ще го използвам, мерси!
February 15th, 2005 at 13:27
@Дончо, съжалявам ако съм прозвучала някакси обидено или нещо от сорта! Само поразсъждавах върху това защо хората по един или друг начин имат нужда да подаряват цветя. Всъщност радвам се, че има хора като Васил, които задават подобни въпроси и виждат в хубавия жест на подареното цвете умирането на една красива живинка. Аз наистина обожавам цветята! Но живи! Това тук е от моята градина – любимите ми цветя! Не си позволявам да ги късам от години насам! И досега съм позволила на един единствен човек да ми подари теменужки – саксия с теменужки!
@маниакс, никъде не съм казала, че традиционното е умно и правилно. Написах нещо общовалидно за твърде широк кръг хора. Може би не и за теб, не и за мен в някакви отношения, не и за Дончо. Но общо за хората е така. И не би трябвало когато говорим върху подобни теми да гледаме само от собствената си камбанария. И това се и опитах – да погледна през очите на всички онези, които редовно купуват и подаряват цветя. След като подобни традиции съществуват значи има някаква причина за това, колкото и да я отричаш или колкото и налудничева да ти изглежда на теб.
February 15th, 2005 at 13:43
Не съм казвал, че традицията не съществува – навън може да се видят достатъчно примери за обратното, просто смятам, че е глупава :) Колкото до гледането от моята и чуждите камбанарии – мислил съм и от чужда гледна точка, но все пак циничната част в мене не може да приеме подаряването на цветя за нещо хубаво. За в саксия донякъде мога да го приема, ама това значи да натовариш другия да се грижи за цветето, което не е чак толкова проста задачка.
February 16th, 2005 at 13:34
Аз съм жена, но се ужасявам от откъснати цветя. Мисля че подаряването им идва от времето когато на богините са принасяли жертви, убивайки нещо красиво в тяхна чест. Но както не очаквам да ме зрадват с откъсната глава на качулат петел, или вътрешности на бяло теле със звезда на челото, така не очаквам някой да ми подари умъртвени и упоени, измъчени отрязани цветя, напръскани с какви ли не спрейове за да ИЗГЛЕЖДАТ свежи. Фактът че една индустрия (само една ли…) процъфтява, хранейки се от култа към формата и убивайки съдържанието, не може да ме направи неин съмишленик. Всичките ми приятели знаят че единствените цветя които приемам са в саксия,при това кактуси, по възможност:) Сладки са, жизнелюбиви и обожават компанията на монитори.