2005-03-01 22:07

by Vasil Kolev

Да си болен е гадна работа.

Успях да изляза за малко през деня, за да си напазарувам малко лекарства, и се прибрах съвсем скапан. Открих сщо и че албума на “Булгара” още не е излязъл, и че никъде не може да се намери “Без лого” (какво, след като и написах рецензия, хората са я изкупили ли?). След като се прибрах, изпих двойна доза фервекс, и директно заспах, та сега блогвам от леглото…

9 Responses to “2005-03-01 22:07”

  1. Георги Чорбаджийски Says:

    Може да се поръча от bgbooks.dir.bg. Видях го в блога на Йовко и си я поръчах. Да видим дали утре ще ми я донесат.

  2. Вили Says:

    Васе във фервекса има и наркотик та ако шофираш трябва да внимаваш.
    Мене лично грипа ме повтори.Пий и аспирин също и много витамин С и е полезно чай с мед и лимони.И скоро да оздравяваш:)))))))))))Вили

  3. Петър Пенчев Says:

    Е предста’аш ли си…. Васил да шофира…. То това почти като аз да шофирам, ама за мен хората поне знаят, че имам шофьорска книжка, и ще ме разпознаят навреме, че да драснат нанякъде :P

  4. Васил Колев Says:

    Пенчев, искрено се радвам, че никой не ти дава да караш (не мога да си обясня и как са ти дали книжка, ама това е съвсем отделен въпрос :) )

  5. lamerz Says:

    Аз лично днес си я купих вдъхновен от твоята рецензия – има я в Пингвините, аз оттам обичам да пазарувам (сантименталност) ;)

  6. MiCRoPhoBIC Says:

    Явно утре за bgbooks.dir.bg ще е тежък ден ;-)

  7. milen Says:

    Аз лично смятам да си купя тази книга, рядко си купувам книги извън IT сферата, но рецензията, която прочетох ме вдъхнови. Хубаво е да знаеш, че има хора които мислят като теб.

    p.s
    Ако някой няма възможността да отдели 10лв. в момента и поназнайва руски може да посети следният сайт:
    http://clainnologo.narod.ru/

  8. Валери Дачев Says:

    Василе, аз се радвам че нямаш книжка (особено за автобус) – ти и с тротинетка сигурно си опасен шофьор :).

  9. Григор Says:

    Как дават книжки на такива – ами много е просто.

    Първият път като се явих на изпит, старшината побеля. Скъса ме далеч преди края на времето ми. Вторият път, като се паднах при него, ме прекара на бърза ръка по най-празните и чисти улични наоколо, дръпна ме настрани извън колата, и ми каза:

    “Виж кво, ще те пусна, ама не защото умееш да караш – а защото ако ми дойдеш трети път, ще получа инфаркт!”

    А сега половината от деня ми минава на кормилото. (Което обяснява броя на произшествията из София и околностите. :-)

Leave a Reply