2012-02-16 Deathmøle, “Meade’s army”
by Vasil KolevЧетейки си Questionable Content попаднах на новия албум на Deathmøle (виртуалната група на Jeph, авторът на комикса).
Преди година-две една девойка ми беше казала, че метълът е музика, в която няма весели/щастливи чувства (с редки изключения). Това, което Jeph прави е нещо такова – весел, щастлив метъл (основно инструментален), навява спокойствие и не е нещо скучно или баладична лигня. Един приятел музикант каза, че това е музика, в която нищо не се случва и мисля, че е добро описание – почти като “Yokohama Kaidashi Kikou”. Музиката става за фон на работа, на почиване, на игра на Quake (желанието ми да играя стари игри малко по малко върви напред, след dune2, doom2 и warcraft 1) и даже на четене на някои по-леки работи. Писах му да питам на кого е кръстена песента “Ramona” (първата песен от “Meade’s army”, последния албум), понеже звучи наистина красиво.
(YKK е нещо, за което тук не съм писал подробно (а трябва), писал съм едно кратко review в goodreads)
След като чух няколко различни албума изглежда, че пиенето на антидепресанти (някакво SSRI) не се отразява на музиката му – и преди, и сега има същото настроение. Не изглежда да се отразява и на комикса.
(т.е. ето един пример, че не е толкова лошо да си пиете хапчетата)
p.s. bandcamp са един сайт с добре измислен, логичен и даже работещ модел за продаване на музика. Направо е учудващо, че се намират толкова здравомислещи хора. Човек може да чуе целите песни на 128kbps mp3-та и ако ги хареса, да си купи flac-ове или нещо друго, цените са прилични, човек може да плати повече, ако има желание, самият сайт е съвсем изчистен и работещ, а така като гледам и начините за работа с музикантите са много добре изпипани.
p.p.s. Това се опитах да го напиша снощи и се получи няколко порядъка по-лошо. Отдавам го на вредния ефект на ИББ без алкохол.
Tags: жица
February 16th, 2012 at 13:20
Препоръчвам Marc A. Pullen: http://marcapullen.bandcamp.com/ , а май имаше и от някъде да се теглят безплатно (128kbps mp3).
Песните му (става дума за one man band) са доста по-мрачни и ангажиращи, но все пак са много подходящи за музика за фон. Не съм много сигурен, но май го чух за първи път като soundtrack на някакъв opensource shooter.
February 17th, 2012 at 16:22
Бих казал, че човек, който казва, че в метъла няма щастливи чувства, просто не разбира смисъла му. Метълът създава по-голям контраст между мрачните и щастливите моменти и по този начин прави щастливите моменти по-силни. Затова е по-вълнуваща музика като цяло, но е и по-трудна за възприемане.
Иначе специално за тези Deathmøle не бих казал, че звучат много весело, но това е субективно, разбира се. Ако трябваше да давам пример за по-весел метъл, бих предложил това:
http://www.youtube.com/watch?v=KCYD54pD-ME