30.04

by Vasil Kolev

Вчера изчетох спомените на Николай Генчев, книгата се оказа много полезна и добре написана, мисля да пратя едно копие и на баща ми. Трябва да видя откъде могат да се намерят другите му книги.

Хубаво си е на планината, тихо, спокойно, а дъжда навън прави ситуацията още по-заспала и мързелива. Успях да свърша и малко работа (план за един курс), но основното занимание си е мързела и четенето пред камината…

Чета “История на средновековна България” на Божилов и Гюзелев, изглежда добре написана – май ми се очертава да изкарам доста време в четене на исторически книги в следващите няколко месеца. Интресното е, че работата на историка ми е донякъде позната, особено момент да се свърже информацията от няколко различни документа за да се получи крайната картина …

Попаднах и на “Бумерангът на злото” на Волен Сидеров (която вуйчо ми си е взел по случаност/грешка), и докато я четях, се чудех тоя човек как си вярва сам. Самата книга си има от всичко нужно за една конспиративна теория – евреи, масони, американци, сатанисти, и т.н.. Още по-странно ми беше как превъзнасяше православната църква с пълна сила, както и идеите и. Аман от фанатици и демагози.
(като за упражнение се замислих – ами ако е прав? След това си направих един разбор на идеите му, минах ги през бръснача на Окам, както и през момента, че той грам доказателство не дава (както и няма библиография), и си мисля, че просто не е прав (даже не взимам под внимание момента, че звучи смешно през повечето време))
(и все пак, дори да е прав, той си е тотално агент на тези, против които пише, т.е. създава шум, и така никой не вярва на теориите му. Стандартна дезинформационна тактика.)

Leave a Reply