1.05/2.05
by Vasil KolevСутринта ми докладваха нещо, че някакъв тип или не бил умрял, или се върнал от гроба. Странен слух… Вероятно са виновни гробарите.
Не е добра идея да пия ракия с хора, дето спокойно пият повече от мене, и го правят (донякъде) по-бавно. Добре, че имаше мезе… Нормално е да не издържа де, в компанията на братовчед ми май имаше само един, дето да е на около моите килограми (без да броим двете девойки, ама те почти не пиха), останалите бяха по-тежки.
Най-накрая ще си занеса лаптопа на ремонт, има някакъв проблем със захранването, че при малко разместване на жака на захранването изгасва (което се дължи и на това, че нямам батерия…). Много дразни, добре, че поне донякъде помага журналната файлова система.
Почивката ми действа разлагащо и побъркващо, имам желание да сдъвча нещо, когато нямам какво да правя, и в същото време ме е налегнала невероятна апатия. Накрая ще си измисля компромис с камина, net, тишина и пиене (бележка: да се напише план за идеалното място за работа и живот)… Друг момент е, че имам време да мисля по въпроси, които са на заден план, понеже по принцип нищо не мога да измисля/направя по тях, и сам се тровя. Явно нямам достатъчно неща за вършене…
(пак чета 2-3 книги паралелно)
Написах една част от лекцията си за Стара Загора. Изглежда отвратително.
По някаква причина от студа ме болят ставите на ръцете. Трябва или да си намеря ръкавици, или да се прегледам (а може би и двете). За момента вместо ръкавици си ползвам боксьорските бинтове, ама те водят до странни погледи от хората наоколо (и не покриват целите ръце).
Утре слизам от планината, във вторник ще съм си в София. Сигурно ще ми е кеф да се прибера в тоя мръсен град…
(да пусна find /home/vasil -mtime -4 -type f за да видя какви съм ги писал в последните няколко дни)
Дефиниция за почивка: света да се откъсне от мен, без аз да се откъсвам от него.