татко Крокодил

(написано в на летище Дъблин, 1.10).
Успях да стана нормално в 5:20 сутринта (но в самия час нямаше нищо нормално), добрах се навреме до летището, приеха ми спокойно e-билета, и даже успях да се насладя на безжичния интернет, докато си чаках полета (в това отношение летище София е най-приятното, в Дъблин трябва да се издирват разни места да се купуват voucher-и, а в Прага се надявам на връщане да разбера как точно стои въпроса).
(Защо няма контакти по тия летища, мътните го взели? Аз да не съм с безкрайна батерия?)

Пътуването до Ирландия беше нормално – само самолета ми от Прага до Дъблин закъсня с 40 минути, и после по някакви странни причини го задържаха на летище Дъблин (май им беше спрял тока за известно време, някакъв стълб около летището се беше строшил).

Времето ми хареса – мрачно, ветровито, с малко дъжд (без който можеше да се мине, и го нямаше в прогнозата – ама така ми се пада, като вярвам на синоптиците). Добрах се с едно такси (което беше бая добре оборудвано :) ) до мястото на интервюто, и последваха около 6 часа дъвкане (запознах се с бая интересни хора, и още ми стои в главата един проблем, който обсъждахме – и тяхното решение не ми хареса, ще го разкажа на Делян).
(подробности – след като ми съобщят резултата).

След всичкия ужас по някое време (по което в България би трябвало да е тъмно, но тук беше светло) се занесох до хотела (който беше на 20-30 метра), и успяха да ми намерят стая (оказа се, че реално резервацията ми била за 30.10, не за 30.09, но все пак ме настаниха), та се занесох в стаята (след като бях взел един преходник за различния тип контакти, които се ползват тук), хапнах нещо, поръчано от room service, и просто заспах.

Сутринта закусих и се добрах до летището, и сега си чакам полета до Прага (тук е пълно със самоубийци – карат всички да си свалят обувките, като правят проверката с детектора на метал). Ужасно отнесено се чувствам, вероятно се дължи на предния ден.

Няколко дребни наблюдения:
1) Бирата Guiness не става. Който иска, да я хвали.
2) Това, че wireless net има навсякъде, е донякъде вярно, ама за повечето места трябва да намериш някакъв адски просташки начин да си платиш.
2a) Следващия път това да с ваучерите да го опраря преди да тръгна.
3) Тук по default вали, има облаци и т.н. Перфектното място за снимане на сцени от вампирски филм.
4) Не е лошо да потренирам разбиране на говорим английски с всякакви странни акценти.
5) Да си взема преходник за към техните контакти.

(написано вкъщи)

Мисля, че само едно нещо ме прави по-щастлив от това да се прибера вкъщи (и то не ви влиза в работата :) ). Не мога да опиша колко съм щастлив, само ще кажа, че ми е трудно да спра да се усмихвам :)

Tags: работа

This entry was posted on Saturday, October 1st, 2005 at 22:04 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.