татко Крокодил

От доста време се каня да напиша за всичките си преживелици с google – те не са особено много, и реално са само процеса по наемане на човек (донякъде, както всички знаят, не ме наеха :) ), предполагам, че ще е интересно …

Цялата работа започна още юли месец 2005, когато получих едно много интересно писмо от един от главните им recrutier-и, Ravi (на принципа на xooglers ще пиша само първо име), което дълго време оглеждах – видя ми се като странен вид спам… В крайна сметка header-ите бяха верни, на мен ми се видя интересна идеята да кандидатствам там за работа там (като админ на клъстерните системи, което май си е най-интересната работа), и направихме една уговорка за телефонен разговор. Бях запитан и къде искам да съм – предложението беше за 3-4 места в Щатите (където не бих отишъл по никакъв начин), Цюрих и Дъблин (което звучеше добре – поне пиенето им става, а и е близо :) ).

Понеже имах малко други занимания, първия разговор направихме на 15 август (след като се бях върнал от What The Hack! и се бях поосвестил), представляваше няколко лесни въпроса (колко машини може да има в /19 например), на някои от които май и се изхилих :). След това ме помолиха да им пратя попълнен един документ как сам се оценявам по няколко параграфа, и последва насрочването на сериозните интервюта.

Те бяха на 19ти и на 25ти август (тогава открих и колко хубаво нещо е hands-free-то). Въпросите не бяха особено сложни, и като цяло хората решиха да ме препитат на място, та се започна планиране на пътуване до Ирландия. Тук вече започна да става весело …

Пътуването започна със фалстарт – не бяха успели да ми вземат нормално билета, та отидох в ранната сутрин на 22 септември, за да открия, че трябва да се върна вкъщи и да си отспя (бяха успели да ми намерят полет, който отлепяше в ранната сутрин оттук и пристигаше в Дъблин по обед, с малък престой в Прага). След известно количество извинения и т.н. последва уреждането на втори полет, на 30 септември, който мина съвсем нормално …

Полетът поне беше добре, но закъсня с 40 минути, които се дължаха най-вече на спиране на тока на летище Дъблин (някаква буря отнесла някакъв стълб май). На паспортния пропуск имаше друго забавяне, понеже пред мен имаше някаква руска/украинска студентка, която половин час си търси документите, след което се добрах до такситата, за които имаше опашка (и беше много добре организирана, не чаках много). Открих също така, че прогнозата за Дъблин би трябвало по подразбиране да е ‘дъжд, може и да спира от време на време’ (а аз с всичкия си акъл не си бях взел чадъра, добре, че си носех шапката от WTH).

Стигнах спокойно до офиса им (в началото таксиджийката не беше наясно с адреса, та им звънна, да ги пита де се намират :) ), където понеже бях закъснял ми преподредиха малко интервютата. Сложиха ме в една стая и ми се изредиха 6 човека да ме разпитват по всякакви въпроси – нямаше нещо особено сложно, а самите хора се оказаха много приятни и интересни. Самото място изглеждаше доста приятно, с весела и шумна атмосфера (понеже уцелих петък). Аз след цялото преживяване се замъкнах до хотела да поспя (бях леко утрепан, даже подремвах м/у интервютата на стола). В самия хотел се оказа, че са ми направили резервацията за следващия месец, но все пак имаха свободни стаи и не ме оставиха да спя на улицата :)

На 12 октомври се разбра, че интервютата там са минали добре, но поискаха да си поговорят още малко с мен, та ми насрочиха интервю със Бен, шефа на клъстерната дивизия за 19ти октомври. То представляваше изясняване на това доколко мога да работя в екип, по-точно екип от хора, които са по-умни от мен (неясно защо бяха решили, че аз съм бил в среда, където съм бил най-умния и т.н. – те просто не са идвали тук :) ) (имаше малко забавяне в началото, оказа се, че са ми объркали телефона в тяхната база…). Идеята беше това да е последното интервю, но след него все пак последва още едно, на 20 октомври (което за малко да не се проведе, имаха объркване с календарното приложение). То си беше в общи линии идеологическо – защо искам да работя там, какво си харесвам в работата, как се държа при натоварване и т.н..

След това най-накрая ми казаха, че са ме харесали, и че ще ми правят оферта за работа там – само ми поискаха препоръки от бивши работодатели (т.е. директно да им дам варианти за контакт с тях). Това стана лесно, и след една седмица все пак те решиха, че искат да направя още едно интервю с Бен, което обаче не се състоя – оказа се пак проблем с календарното приложение и организацията им там. Бен ми звънна след това да се извини, и в крайна сметка с него се разбрахме, че точно от това интервю няма смисъл, беше по някакви специфични въпроси около link farms.

Последва известно време чакане, след което на 18ти ноември най-накрая получих писмо от тях с едно ‘Благодарим за интереса, но не смятаме, че сте подходящ за тази позиция, ако все пак нещо ви интересува, пишете ни’. Питах каква точно е причината (след няколко седмици писах и на Рави да ми кажат каква е, ама май никой не беше съвсем наясно :) ), и обясних че ако не е за толкова интересна позиция, да не се занимават с мен, малко други неща биха ме накарали да се пренеса…

Не знам дали е било наистина така, но поне според мен целия процес има и за цел да изпита търпението на кандидатите :) На няколко пъти си прехапвах езика да ги питам не искат ли помощ с организационния си процес :) Иначе – хората ми харесаха, вероятно и работата там щеше да ми хареса, но пак го има момента, че ми е приятно да съм си тук…

This entry was posted on Wednesday, December 14th, 2005 at 13:40 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.