2006-02-25 12:23
by Vasil KolevУжасно съм отнесен. Снощи си преглеждах timesheet-овете във фирмата, и открих, че нищо не съм писал за 15.02, в блога нямаше нищо, а по логовете се вижда, че съм бил в офиса, пипал съм по машините и т.н… Трябва определено да пиша всяка вечер, докато ми е прясно в главата, и мисля да намеря начин да си напомням.
Котето свикна с нас, сега точно пак се излежава върху мене и дреме (девойката казваше, че ще почне да ревнува от него :) ). Мотае се напред-назад, вре се по странни места (съответно понякога някой требе да я вади).
Вчера се борих с едно парче гнусен хардуер – представлява един isdn switch, който се използва за HA (в общи линии при heartbeat подава сигнала на едно място, при липса – на друго). Бяхме правили тестове с него известно време (нямахме кабел да го контролираме, а то има сериен порт под формата на ps/2 букса, та трябваше да си правим), след което най-накрая намерихме свестни преходници и решихме да го видим как точно работи в тоя случай. Включихме го, и то отказа да светне – след малко работа с отверката се оказа, че трансформатора вътре бил за 115 волта вход (е, поне не беше се стопил/запалил). С малко магия, изолирбанд и псувни успяхме да му закачим 12 волта направо където трябва и да го тестваме (а то пак си грееше…). Честно казано, грам идея си нямам кой е направил устройство, което се ползва в Европа да работи на такъв волтаж (че и щепсела си е какъвто трябва), ама ако го намеря проклетия немец, ще му опухам нещото в тиквата…
(а пък устройството е точно каквото ми трябва – максимално тъпо, и като няма ток, работи на backup функцията си).
А, и станах на 25 години на 23.02 (деня на съветската армия :) ), ама няма нужда от честитене – аз не го празнувам, а и празника е повече на майка ми, отколкото мой :) Ако все пак някой му трябва повод за напиване – ползвайте спокойно :)
Tags: работа
February 26th, 2006 at 13:23
Уважавам мнението ти за връзката между празника и отношението му с твоята майка, която
е дала живот и със сигурност има поне един ден в който да се замислиш над което.
Това не е пречка, обаче, да кажа нещо хубаво, нали?
Едва ли датите определят характера, влиянието и смисъла от съществуването на някого,
но винаги има първи път да изкажеш задоволството си от познанството с
някого (тук се чувствай нахално посочен).
Има смисъл да живееш за всеки ден, има смисъл да бъдеш някой.