татко Крокодил

Вчерашния ден беше ознаменуван от концерта на Apocalyptica в София. Бях им на предния в Пловдив (където акустиката в Античния театър беше невероятна и пасваше страхотно на музиката им), та реших да видя каква ще е разликата сега, след 3-4 години (в албумите им определено се забелязва такава :) ).

Организацията на концерта беше в общи линии под всякаква критика – започна с 4 часа по-късно и се наложи да отрежат и двете подгряващи групи (а поне Wartime си струва да се чуят), не че в крайна сметка публиката не беше добре подгряна :) Акустиката в залата също не беше особено добра (аман, няма ли свестни концертни зали в тая София), но за сметка на това самите Apocalyptica бяха невероятни – свириха с кеф, свириха страхотни неща, а публиката просто издивя … То не беше пого, пеене, крещяне, тропане по пода (аз например съм прегракнал, боли ме врата и още май имам мускулна треска :) ), два пъти ги викахме на бис и третия път, като излязоха, Eicca Toppinen размахваше един български флаг (изобщо бяха леко изненадани от публиката, през повечето време от виковете не се чуваше какво говорят на микрофона и най-запомнящата се реплика беше нещо от типа “and let’s continue with … you crazy Bulgarians”).

Може би единственото, за което мога да се оплача, че барабаните някакси променяха ритъма на песните и донякъде го опростяваха (да не говорим, че при онова озвучение пречеха и да се чуват някои от челата). В крайна сметка обаче това изобщо не попречи концерта да е наистина разбиващ :)

Tags: жица

This entry was posted on Saturday, June 3rd, 2006 at 15:53 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.