татко Крокодил

Почна се новата седмица…

Открих, че определено не чета със скоростта, с която си купувам книги. Имам чувството, че около книги съм като вампир в център за кръводаряване… Последното, което си купих (в събота), са 1,2,3 и 5ти том на събраните съчинения на Сталин (според мен си струва да бъде разбран един от най-големите палачи на тоя свят, с идеята да не се появяват повече такива).

Взех си най-накрая и DVD-то от концерта на Ревю/Ъпсурт/Хиподил (Йо-по-по-по-по-по-по ала-бала! :) ).

Книгите на Сталин провокираха много интересен разговор на Славейков със Светла – в общи линии се оказва, че това, което може да се намери в доста от литературата за периода м/у 1944 и 1989 е доста омекотено… Това се вижда и в сборници като “Историята, населена с хора” – повечето хора сякаш са омекотили спомените си, или просто не искат да говорят за някои неща, като има няколко наистина страшни разказа, на хора, които просто не са могли да се сдържат. Питах Светла дали тя не иска да разкаже това, което тя е преживяла, и отговора беше “Не искам да се връщам там!”…

В коментарите около предните ми неща някой беше писал как Георги Марков бил “просто пропаганда”… Мисля си, че най-добрия отговор е http://www.nbu.bg/historyproject/. Всъщност, има предостатъчно литература за четене и достатъчно хора, които помнят какво е било. Който не му се гледа, никой не може да му отвори очите… Както казва Солженицин в ГУЛАГ-а (сигурно и той е пропаганда :) ), хората не искат да се отварят старите рани, да се припомня какво е било, нали е минало – само дето ако го забравим, ще го повторим…

Не ми върви писането днес, имам разни идеи, но никакви не излизат. Особено нещата за това как държавата ни (и целия свят) вървят към максимално полицейски режими – наскоро нашите идиоти са почнали да пробутват идеята да се декларират абсолютно всички доходи на хората, за да може да им се прави финансово досие, други се опитват да направят задължително гласуването, а за простотията около Странджа и изобщо националните паркове не ми се говори, на акъла ми идват основно варианти за бъркане на напалм … Смях се до сълзи за новината как на едно английско летище са прибрали за малко James Hetfield (вокала на Metallica), щото имал брада и приличал на талибан (то аз имам по-талибански вид от него, ама айде), и все повече и повече се чудя аз ли съм на кофти дрога, или по-голямата част от света.

Крайно време е да се заема да пиша някои работи на темата “Гражданско неподчинение”…

Tags: книги

This entry was posted on Monday, July 9th, 2007 at 22:04 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.