татко Крокодил

=> [11:44pm] <maniax> …. да взем да се пробвам с приказката?:)
[11:44pm] <Algenib> маниаксе, заради теб ли тряскаше толкова много, да умра от страх в собствения си апартамент! :>
[11:45pm] <=> SignOff: Sanitarka #linuxhelp Read error: Connection reset by peer
=> [11:45pm] <maniax> Algenib,да, реших да те ужася…
[11:46pm] <Algenib> и успя :>
[11:46pm] <Algenib> изпаднах в положение да каня непознати на гости :> да ги черпя с джелато да не съм сам и да умра от страх
=> [11:47pm] <maniax> Algenib , ми докато не се научиш сам да го преживяваш, така ще е.
=> [11:47pm] <maniax> и такааааааааа….
[11:47pm] <AciD_SouL> hah maniax trqbvashe da idesh da go pazish nali ti si vinoven
[11:47pm] <=> maniax has changed the topic on channel #linuxhelp to приказка time.
[11:47pm] <conax`g0ne> aide tihu sq
[11:47pm] <conax`g0ne> :}
=> [11:47pm] <maniax> AciD_SouL , всеки трябва сам да се научи да се справя с проблемите си.
=> [11:47pm] <maniax> Имало едно време….
=> [11:48pm] <maniax> (не че някой е наясно кога е това време, уж е минало… ама може и да е бъдеще)
[11:48pm] <=> Gabriel_ is now known as Matrix_N
=> [11:48pm] <maniax> (па може и да е сега, в мокрите и гръмотевични моменти….)
[11:48pm] <Algenib> +м :>
=> [11:48pm] <maniax> пияният дядо седял до леко пияното внуче (щото майка му не давала да му се налива много)
[11:48pm] <=> mode #linuxhelp +m by #linuxhelp
[11:49pm] <conax`g0ne> an tui
=> [11:49pm] <maniax> и внучето се учело …
[11:49pm] <=> mode #linuxhelp -o conax`g0ne by #linuxhelp
=> [11:49pm] <maniax> на житейски опит
=> [11:49pm] <maniax> от това, дето бил преживял дядото….
=> [11:49pm] <maniax> (внучето било на прилична възраст, да разбира на дядото разказите и да не се напикава от разбраното… щото дядото избобщо не се замислял какво разказва)
=> [11:50pm] <maniax> и така си изкарвали двамата лятната ваканция на внучето, сами
=> [11:50pm] <maniax> щото бабата била умряла наскоро
=> [11:50pm] <maniax> а децата на дядото, колкото и да им било неприятно за загубата на майка им, не можели да се прежалят да стоят с него
=> [11:51pm] <maniax> та били пратили единственото внуче да стои с него, та да му пречи да пресече някое кръстовище на червено
=> [11:51pm] <maniax> (ако не знаете, хората са гадна работа)
[11:51pm] <=> napku3aH ~root@87-126-39-99.btc-net.bg has left #linuxhelp
=> [11:52pm] <maniax> та дядото, вече без да може да усеща света около себе си правилно, щото нямало кой да го спира (т.е. бабата) бил изгубил задръжките
=> [11:52pm] <maniax> си
=> [11:52pm] <maniax> разказал вече бил за всичките си любови
=> [11:52pm] <maniax> за това как с бабата направили аборт на единия възможен чичо (или може би леля?) на (едниственото) внуче….
[11:53pm] <=> hackman ~hackman@77.70.69.5 has joined #linuxhelp
=> [11:53pm] <maniax> за това как издал съседа си едно време пред полицията за няква глупост, и как още не можел да се изповяда
=> [11:53pm] <maniax> (а дядото правел страшна ракия, добре, че давал на малкия само до 100 грама….)
=> [11:54pm] <maniax> обаче и двамата плачели всяка вечер
=> [11:54pm] <maniax> всяка сутрин ставали, с бокли в главата
=> [11:54pm] <maniax> но с още по-големи болии в душите
=> [11:54pm] <maniax> та не можели да се гледат до следобед
[11:54pm] <=> SignOff: Matrix_N #linuxhelp Ping timeout: 260 seconds
=> [11:54pm] <maniax> после сядали заедно и свършвали къщната работа – чинии, чистене, животни, растения…
=> [11:55pm] <maniax> накрая на деня си казвали “е, добре се справихме, айде да пийнем малко”
=> [11:55pm] <maniax> внукът правел вечерята, дядото режел мезето и наливал ракията
=> [11:55pm] <maniax> сядали на масата, навън, само на една свещ (която по някое време вятъра духвал)
=> [11:56pm] <maniax> хапвали, пийвали
=> [11:56pm] <maniax> и не спирали да говорят, докато и двамата не заспивали на коравата пейка, и после не ги събудел изгрева
=> [11:57pm] <maniax> Дошли последните дни…
=> [11:57pm] <maniax> започнало да захладнява
[11:57pm] <=> Matrix_N ~matrix@88.87.14.129 has joined #linuxhelp
=> [11:57pm] <maniax> Внучето трябвало да се прибира, имало училище да почва и т.н. простотии, трябвало да се види и с любимата си …
=> [11:58pm] <maniax> (то изобщо не искало да ходи на село в началото, но в крайна сметка вече не съжалявало)
=> [11:58pm] <maniax> та последната вечер седнали да пият и хапват
=> [11:58pm] <maniax> тоя път с по-малко работа
=> [11:58pm] <maniax> луната била пълна, ниско над хоризонта, много кървава
=> [11:59pm] <maniax> дядото бил извадил ракията, която пазел за тоя ден – 20 годишна, страшна и люта
=> [11:59pm] <maniax> “На мен не ми остава много… Майка ти и баща ти те пратиха уж да ми дадеш за какво да живея”
=> [11:59pm] <maniax> “Но след нея за мен няма грам смисъл… това лято беше да си довърша каквото беше останало, и да предам каквото помня на някой”
=> [12:00am] <maniax> “На тебе”
=> [12:00am] <maniax> “Аз ще умра след най-много месец, време ми е… място съм си запазил, завещание съм написал, а ей-сега и ще изпием последната хубава ракия – па на погребението нека пият оня първ
ак и да ме помнят и на другия ден”
=> [12:01am] <maniax> “Живях добре, смятам и да умра добре – сам, в своя си дом, като котките, с всичко подготвено”
=> [12:02am] <maniax> “Остана едно нещо, което на никого не съм казвал… ”
=> [12:02am] <maniax> тука дядото станал и отишъл до къщата
=> [12:02am] <maniax> върнал се след малко, с един предмет в ръка, ама вече било ветровито, та вятъра бил духнал свещта и нищо не се виждало….
=> [12:02am] <maniax> “Какво е това?”
=> [12:03am] <maniax> “Това е …
=> [12:03am] <maniax> (не било лесно да се каже)
=> [12:03am] <maniax> “малката смърт, кяото ме ядеше всичките тия години, която ядеше и любимата ми… твоята баба….”
=> [12:04am] <maniax> “един нож… вече ръждясал, калпав… но направен още от самото начало да убива…”
=> [12:04am] <maniax> “преди години работех за държавата. работех като някой, който да накара враговете да си признаят…”
[12:04am] <=> SignOff: XrX #linuxhelp Client Quit
=> [12:05am] <maniax> “с ей-тоя нож съм ги карал. 63-ма човека. на 41 кръвта им е по тоя нож. Никога не посмях да го измия. никога не посмях да забравя какво съм направил”
=> [12:05am] <maniax> “вингаи разбирах, че не е правилно”
=> [12:06am] <maniax> “винаги си казвах, че е заради вас, децата ми , семейството ми”
=> [12:06am] <maniax> “и всъщност донякъде беше точно така… няколко колеги умряха от отказа си….”
=> [12:07am] <maniax> “но аз бях и страхливец, никога не посмях да помисля да направя нещо друго…”
=> [12:07am] <maniax> “искам да отнеса тоя си страх в ГРОБА. Искам вие да знаете какво да правите и да не се поддвавате”
=> [12:08am] <maniax> “Да не ви е страх да заколите с ей-тоя същия ръждив нож прекия ви началник, който ви беше карал да правите това дълги години (който по-горните бяха карали да го прави)”
=> [12:08am] <maniax> просто да не ви е страх…
=> [12:08am] <maniax> “утре ще си хванеш сутринта автобуса. няма да говорим повече. няма да се видим.”
=> [12:08am] <maniax> и внучето разбрало, че е така.
=> [12:09am] <maniax> допили ракията в тишината.
=> [12:09am] <maniax> после дядото си легнал, внучето взело ножа, прибрало и подредило всичко
=> [12:09am] <maniax> и без да си ляга, просто се качило на автобуса за града.
=> [12:09am] <maniax> след една седмица дядото умрял, докато спял, след два дни го намерили съседите, щото не се бил обаждал.
=> [12:10am] <maniax> ……..
[12:10am] <conax`g0ne> evala
=> [12:11am] <maniax> Знаете ли… няма значение какво станало след това. Щото това вече зависи от нас.
=> [12:11am] <maniax> наздраве.
[12:11am] <=> mode #linuxhelp -m by #linuxhelp
[12:11am] <conax`g0ne> nazdrave
[12:11am] <AciD_SouL> depresirah se
=> [12:11am] <maniax> и аз….

Tags: простотии

This entry was posted on Saturday, September 1st, 2007 at 23:14 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.