Криви мисли
by Vasil KolevМоже би не трябва да чета Айн Ранд вечерно време. Комбинацията от философия, плоски герои, дето искаш да пребиеш с лопатата, и изобщо адски дразнещи ситуации ми опъва нервите и ми пречи да спя…
Не знам колко от вас са запознати с писанията на Айн Ранд (или с “Мечът на истината” (най-вече книгата “Вярата на прокудения”), там философията е взета от нея), който иска може да прочете описанието в wikipedia на обективизма и на “Изворът”.
Та чета си и се замислям за какво точно би писала Айн Ранд сега, и се сещам за това колко се вбесявам от типа хора, които тя описва като отрицателни герои, които в днешни дни имат малко по-различен вид… Хора без смисъл, без цел в живота, без отговорност и идея какво да правят. Хора, които не си носят отговорността за това, което са казали, че ще направят, за които работата е нещо, което се прави между другото. Хора, които считат работохолиците и изобщо хората, дето си харесват работата за идиоти – “какво се напрягаш, нали и без тебе всичко ще работи”. Че ако някъде всичко ще работи без мен и моето отсъствие няма да се усети никога, аз какво ще правя там? Ще ям една заплата и ще си го местя от единия крачол в другия (което е мечтата май на 95% от населението поне на тая държава)?
Е не. Нито ще се стремя към “Българската мечта”, нито ще се дам някакви подобни да ми тровят живота. За мен най-гадното нещо, което може да ми се направи, е да ми се пречи да си върша работата и думи не могат да опишат колко се дразня от такива хора. Май най-трудното нещо, което съм успявал да науча е да се разбера с тоя тип хора все пак да свършат нещо и да не пречат на цялостната работа…
Не обичам хората. Харесвам сериозните личности и индивиди, ама не са много… А по някаква причина повечето хора ме считат за много добра душа и т.н., без да има значение, че не крия колко ми лазят по нервите.
(това е донякъде и причината да пиша на тема политици в блога си, щото също така мразя хора, които не си вършат работата)
Tags: крокодилски
October 22nd, 2007 at 08:00
Философията на Айн Ранд силно ми допада – и личностната и икономическата. Най-хубавото в нея е крайният либерализъм, който ти може би си пропуснал: дали ще бачкаш като животно цял живот или ще си го местиш от единия крачол в другия си е само и единствено твоя работа и ако така изпълняваш целта на живота на всеки един човек – да бъде индивидуално и лично щастлив, значи си в пълна хармония със себе си и обществото.
October 22nd, 2007 at 09:37
@longanlon, съгласен съм – нека всеки си живее както реши, само че нека никой да не очаква, че ще го трая като ми се пречка…
October 22nd, 2007 at 14:36
Преди години бих се обидил на такава екстраполация :)
October 22nd, 2007 at 19:23
Всъщност, точно това е нещото във либертарианството – че то премахва нуждата да траеш някого (или поне я намалява значително). Според него ако всеки следва само собственият си интерес и гледа да е щастлив, понеже живеем в общество, интересите на всички хора ще се нагодят така, че да се постигне максимално количество общо щастие.
October 25th, 2007 at 10:38
Ммммф… бе това и е така, и не е така :( Тук пак се намесва нещо, което Дъглас Хофщадтер (по-скоро матоматик, не твърде много философ) беше описал като свръхрационалност – superrationality (в Уикипедия е обобщено доста добре) – основно в есето си “Гьодел, Ешер, Бах” и книжката “Метамагически теми”. В един от неговите леко опростени модел има два типа същества – cooperators, които мислят за благото на обществото, и defectors, които мислят *само* за собственото си благо. Идеята му е, че ако има възможност някой от участниците в ситуацията да се прояви като defector, при което да извлече *за себе си* многократно по-голяма изгода, отколкото ако всички – или почти всички – се държат като cooperators, то *със сигурност* ще се появят такива суеци… и ако ситуацията е такава, че да трябва всички да се държат като cooperators, че да има изгода за всички, тогава… това… ами… някак си… няма да стане, винаги ще се появи поне един defector, който ще осъзнае, че така на него ще му е много по-добре, пък другите кучета ги яли.
Та това е основният проблем и с либертарианизма, поне според мен. Цялата идея с “дай всички да правим каквото сметнем, че е разумно, пък нали всички сме разумни същества и знаем, че не трябва да прекаляваме” не лаботи – ама много не лаботи – винаги се намират един-двама дзвери, които осъзнават, че ако никой не им пречи, те *могат* да започнат да мачкат другите. Поне досега човешката история това е показала – имало е твърде много подобни опити, повечето от които дори не са много широко известни именно защото не са просъществували достатъчно дълго :)