2007-11-12 22:41
by Vasil KolevСлушам си “Ticks and Leeches” на Tool (от “Lateralus”), и се замислям как в някои песни има един момент, в който на човек му се иска да просто да се удави в него… В тази песен е началната бас линия след тихия период – когато песента е усилена на максимума на колоните (без кривене), имаш чуството, че си част от струните…
А пиша такива работи, понеже ми се случи странна и весела случка… След едно телефонно обаждане, което хем беше на място, хем си беше болезнено написах в twitter-а “Господи, чак ми е забавен начина, по който се ебаваш с мене :)”. Пет минути след това ми crash-на един от основните switch-ове в мрежата и всичко се успа лошо, та трябваше да изритам support-а много бързо да идат да го рестартират…
Е, ако го има, поне не му липсва чуство за хумор :)
November 12th, 2007 at 23:36
Да те пазарим за дубльор на Джим Кери? :-)
November 13th, 2007 at 12:48
Само да изразя дълбоко съгласие… Не зная до къде си с Tool, но препоръчвам Reflection – същия ефект има върху мен. Хех, ticks май повече отива на админ ролята ама на… О да, и в случай че не знаеш отдавна за редицатна на Фибоначи в сричките на текста на Lateralus(песента) – да обърна внимание.
Поздрав!
November 13th, 2007 at 14:23
мда, има и забавни ебавки. то и по това се познават готините хора – че даже когато те ебават е кеф
November 13th, 2007 at 14:24
ммм, тва последното не прозвуча много добре… ;)