тухли
by Vasil KolevОколо дискусията днес в slashdot на тема новата книга на Стивънсън се учудих колко човека се притесняват от хиляда страници за четене колко не са могли да прочетат Cryptonomicon-а и Quicksilver-а. На мен ми е странно, че книга може да уплаши някой с големината си, та по случая реших да напиша нещо за стреснатите хора – няколко наистина хубави (и големи книги), и защо си струват да се прочетат.
1) “Името на розата” и “Махалото на Фуко” на Умберто Еко. Може да са 10-15% обяснителни бележки, но са невероятно добре написани, пълни с интересни неща и изобщо – не случайно се водят класика.
2) Cryptonomicon и Бароковия цикъл на Neal Stephenson – В общи линии втория по дълбочина на писането след Умберто Еко. Невероятно интересен, обикаля всякакви теми, изобщо книгите се четат с невероятно удоволствие.
3) “Аз, Клавдий” на Робърт Грейвз – най-хубавата книга на тема Рим, на която съм попадал.
4) Излязлото досега от “Малазанска книга на мъртвите” – до сега (7 от 10) няма слаба книга. Огромен свят, много истории, много герои, в общи линии почти на моя лимит да мога да помня и свързвам събитията и нишките :)
5) “Архипелага ГУЛАГ” на Александър Солженицин – освен сериозната историческа стойност, книгата е настина много въздействаща и добре написана.
6) “Задочни репортажи за България” на Георги Марков – вече съм писал по въпроса…
7) “Реквием за Хомо Сапиенс” на Дейвид Зиндел – дълбочина, идеи, начин на писане… Въпреки, че действието е донякъде линейно, поредицата си остава страхотна.
8) “Изворът” на Айн Ранд – основно заради философията и и страхотното описание.
9) “ТО” на Стивън Кинг – една от най-добрите му книги.
Всъщност, мога да изброявам много, но съм ограничен от това минималната дължина да се мотае около хиляда страници – а има страхотни неща и с 500 стр., или в 100, или в 10… Честно казано, по-сериозно трябва да пиша за нещата, които чета – само дето ми е много по-лесно да чета, отколкото да пиша (т.е. аз май съм анти-чукча :) ).
(може да напиша някой постинг на тема “мои любими книги”, но да си ги спомня и напиша сигурно ще отнеме седмица-две :) )
Tags: книги, крокодилски
April 2nd, 2008 at 05:21
Напълно съм къгласен с вас. Изцяло! Защото и аз съм чел споменатите книги и не усетих дори кога и как съм ги прочел. От добрата литература човек изпада в нещо като транс и чете ли, чете…
Но! Хората престанаха да четат. Аз знам за какво говоря, защото като писател имам възможността да следя ужасяващия спад на тиражите. Всички издателства, всички печатни издания вече се борят за своето оцеляване. В целия свят е така. Това ме кара да правя доста мрачни прогнози за бъдещето на тази планета…
April 2nd, 2008 at 08:22
Моля, моля!
“Махалото на Фуко” е всичко друго но не и “невероятно добре написана”. Първия път като я минавах, ми трябваха три месеца да стигна до стотната й страница. В един момент наистина всичко си идва на мястото, но определено не е книга, която съм прочел “на един дъх” — бая дишане падна… Да бе говорим, че книгите на тоя извратеняк (семиот със семиота…) са като речник — 10/15% бележки си го вмъкнал между другото, но държа да отбележа, че това е АДСКИ много (“Махалото” мисля, че има поне 50тина страници с бележки дребен шрифт).
Ти явно намираш радост в информацията като такава, аз обаче съм по-разглезен — така и така за < 50-60 години нищо няма да мога да прочета, що да си давам зор за някакви неща дето не са написани добре (=увлекателно, въвличащо, като за американци, масово и т.н.)…
April 2nd, 2008 at 09:58
@Апостол, то като видиш какво издават в последно време, направо ти се искаш да фалират. Аз що почнах толкова сериозно да си купувам неща на английски – понеже тук основно се издава плява.
@Станимир – е махалото е увлекателно бре, какво недоволстваш :) Аз първия път го четох на монитор, и в общи линии за няколко дни го издъвках, спирах основно за да ям и да спя…
April 2nd, 2008 at 10:02
@Апостол
Според мен просто концепцията за “печатни издания” умира, а не “добрата литература”. Причините, които ме навеждат на тази мисъл са:
http://www.gutenberg.org/
http://beta.booklamp.org/
http://www.hulite.net/
Вече просто няма пари в това да се пишат книги. Същото започва да се случва и с музиката, скоро и с филмите. Което е страхотно! Защото истинското изкуство не се прави за пари. Един творец трябва да е мотивиран от това да пресъздаде каквото чувства, а не колко копия ще продаде. http://violinmasterclass.com/video/puttogether/tog_def4.mov
За музика подобен сайт е http://www.pandora.com/
Принципно би могло да се направи подобно нещо и за филмите, но би било доста по-трудно. Въпреки това, входящата граница за създаване на музика, филми и изкуство като цяло никога не е била толкова ниско. http://www.elephantsdream.org/ Дори в един youtube и клонингите му, може да се намерят стойностни кратки любителски филми.
Благодарение на Интернет, всеки може да е автор и “издател”, разбира се не всеки може да създава шедьоври, но една разходка из http://www.deviantart.com/ показва, че има доста потенциал за качествено изкуство все още на тази планета.
Като цяло аз съм на абсолютно противоположно на твоето мнение и според мен, ако успеем да си запазим свободата и не превърнем планетата в общество страхуващо се и имащо нужда да се опазва я от “тероризма”, я от “Eastasia или Oceania” ;), много повече изкуство ще бъде създавано от много повече хора.
@maniax
Защо не се запишеш в някой social network сайт за книги? Ако си въведеш всичките стойностни книги, които си чел сигурно ще бъде доста полезно за някой, който търси какво да чете.
Примерно http://www.goodreads.com/, Gurulib.com, Douban.com, ShelfCentered.com, Anobii.com, Lib.rario.us, Socialogue.com, BooksWellRead.com, Reader2.com, Bibliophil.org, BooksWeLove.com, MediaChest.com, Stuffopolis.com, Squirl.info, Reliwa.de, Buchpfade.de, Booklog.jp, http://www.booktribes.com/.
:D
April 2nd, 2008 at 12:11
Моят пример – Cryptonomicon го изчетох по време на TID’03 по Дунав на един стар Palm, а хартиената книга седи на рафтчето – отварял съм я само заради схемите на шахтите :). Quicksilver си седи zip-нат и чака един Sony Reader :). Моят проблем с “дебелите” книги е, че не мога да ги нося с мен, докато пътувам.
April 2nd, 2008 at 14:17
Възможно третиране на проблема е да прочетеш една много дебела и тъпа книга, след това няколко години всичко друго ти изглежда залъгалка. Правил съм го със събраните съчинения на Вазов, 18 том (ако не греша). :D
April 3rd, 2008 at 01:16
Истинското изкуство винаги се прави за пари, но за големи пари. Защото иначе липсва мотивацията. Пък нали и творците трябва да ядат и да плащат сметки…
April 3rd, 2008 at 08:58
@Апостол, за кое истинско изкуство ми говориш? За много милионните холивудски продукции ли? Или може би за поп и чалга музиката? От както свят светува хората правят изкуство. Пари се печелят за да ядат и плащат сметки, но започне ли да се гледа комерса и “големите пари” вече не може да се говори за изкуство.
@Сашо, и аз предпочитам да си ги чета на таблета, много по-удобно ми е и не ми трябва да се напасвам да ми свети лампа или да я гласа книгата да мога да чета. А пък пак си се “сгушвам” на стола и цялата ми библиотека си я нося в джоба по всяко време. ;)
April 3rd, 2008 at 09:21
Бих прибавила и тези три:
“Престъпление и наказание”, Достоевски
“Страдание и възторг”, Ървинг Стоун
“На изток от рая”, Джон Стайнбек
April 3rd, 2008 at 09:45
Уау! За първи път виждам български читател да спомене целия “Реквием” на Зиндел…
Поздрав! :)
April 3rd, 2008 at 10:29
Ееее, тва за махалото си е вярно, и при мен беше така, до първите 100-150 страници мъка голяма, повече от 3 месеца ми отне, ама след това за 2 нощи я изчетох.
В момента съм на Острова от предишния ден, пак е така, почва интересно, но не и увлекателно :) ама тои Еко си пише така :)
Единствено Розата ме грабна от самото начало, ама можеби ‘щото не почва толкова отвлечено. :)
За искуството мисля, че се прави за да задоволиш осново и първо себе си и идеята която имаш.
Ако си гений просто вземаш много пари защото нещото което си направил е наистина велико (поне първия път де :)…
@крокодил: Къде забрави BOFH :) и Stealing the Network: How to Own – не че са художествени, но мен лично ми беше много забавно като четох…
ами пикника и другите на стругацки? абе много са наистина :)
изцеп. :-)
April 3rd, 2008 at 18:34
ManiaX,
Току що ми пратиха това като “fun”. Не мога да не го споделя с теб: http://www.simson.net/ref/ugh.pdf. Достави радост на стария човек и кажи че не си го чел!
(бТВ: Прати ми някакъв (icq, mail, позивна на пощенски гълъб) контакт на майл-а, че блог коментар е твърде открит начин за капиталистическата ми майкрософтска душица)
December 29th, 2009 at 16:45
Добре, че туитна :-) В общи линии от списъка ти съм ги чела през 1 точка, с едно изключение. Бароковия помня, че ми беше препоръчал и преди, и ми стига, че си го сравнил с Еко, когото обожавам. За останалите препоръки благодаря, слагам ги в to-order списъка :-)