татко Крокодил

Една история, която в коментарите на блога на Жоро ме карат да разкажа, и която е може би най-голямата ми издънка:)

Случи се на един Стефановден, ако не се лъжа 1998(или 1997?), празнувахме го у един познат Стефан (blurmind, мир на праха му) в Добрич. Бяха поканени доста хора, и от irc. Аз по някаква определена причина бях решил да се напия ужасно лошо, и утрепах 3/4 бутилка джин за около половин час, след което ставаха някакви работи, аз се логвах някъде, и т.н., но спомените ми определено изчезват. Помня (донякъде) че лежах на една тераса (казаха – около 40 минути), после са ме занесли до такситата да се прибера (намалко да си изпрося боя, не съм видял, че таксито, в което съм сядал, било заето). По някакъв начин съм успял да стигна до вкъщи (да живее автопилота!), където май помня как повръщах през прозореца, и че в около 4 сутринта бащата ме проверяваше дали имам пулс. На сутринта по лошия начин открих, че съм си опровръщал косата.
(това трябва да даде бегла идея колко зле съм бил)
Смешното беше, че по някое време открих как съм си записал няколко от паролите в тефтерчето, което тогава носех в себе си. Никакъв спомен нямам и досега как и защо съм го направил, но първото нещо, което направих, беше да се обадя до офиса да ми ги сменят…. Доколкото чух, някои хора са имали идеята да се възползват по някакъв начин, но в крайна сметка не се е стигнало дотам:)

Друг весел момент – оказа се, че Румен Свободников е бил там, а аз това го разбрах няколко месеца след това… От тогава финално намразих джина.

This entry was posted on Friday, April 23rd, 2004 at 02:33 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.