2008-07-20 жалка работа
by Vasil KolevТия дни си намерих всичките 4 сезона на “Новият политик” (“The new statesman”), много забавна (и мрачна) комедия от 1987 до 1992. Изглежда като техния вариант на Бай Ганьо в политиката, и в общи линии страшно много напомня на нашите политици… Също така е очевидния вдъхновител на серията за BOFH (Bastard Operator from Hell) на Simon Travaglia.
Има изглежда и причина никой да не прави такива неща у нас – ние това го гледаме почти постоянно в истинския ни политически живот. Ще оставя на други хора (например Делян и Григор) да изброяват и описват всичките случаи, аз ще се спра на един друг момент, а именно реакцията на хората (изхождайки си от моята гледна точка и малко наблюдения).
Живеем в абсурд. От-до. Ядосването за нещо е почнало да става трудно, от претоварването на организма – толкова много простотии се случват, че ако се интересуваш от всяка, ще умреш от сърдечен удар за няколко месеца (аз така бях спрял да чета новини за седмица-две). Смисълът от протести е направо очевиден – в момента се опитват директно да премахнат статута на национален парк на Странджа, въпреки всички, което беше направено по въпроса, а за другите неща като корупцията и текущите събития със спрените фондове не мисля, че има особен смисъл да говоря. Сигурно не съм единствения, който таи надеждата ЕС да забие наистина сериозен шамар на нашите управляващи, но също така адски се съмнявам, че това ще свърши някаква работа.
Спряло е да ни пука, уморени сме. Повечето хора предпочитат да си свършат работата и така да се получи нещо, вместо да ходят да викат някъде – защото от това нищо не се получава. То и за това има някакво развитие в държавата – защото все пак има хора, които си вършат работата (и които им писва все повече и повече). Успяват да си направят някакво кътче, в което да живеят и бутат ли, бутат – щото всичко останало е толкова абсурдно и безсмислено, че твърде малко ентусиасти са останали да се опитват да направят нещо. Блоговете пишат по въпроса, четат се, обаче оттам нататък нещата умират – защото никой няма сили и желание да се занимава с гадости. Понеже единствения начин, който поне аз смятам, че е останал е въоръжения преврат (и познавайки нашите политици, те ще ни продадат и оръжието за целта).
Само дето вариантът с преврата трябва да се повтори няколко пъти и да се разстрелят текущите управляващи, така че на принципа на кучето на Павлов да имаме едни управляващи, дето стават за нещо. Ще трябва да се направи сметката колко струва един преврат и дали ще е по-малко от загубите от бандата идиоти, които ни управляват в момента.
Колкото до изборите – да видим. Всяка година се пише нов закон, всеки път е същата жалка пасмина (сега е и по-зле, щом се каним да изберем мутра). Останали сме с държавен апарат и система, пълни с кокошкари (беше направо жалко да се четат разговорите на оня от НСБОП, който арестуваха – за колко малко пари се беше продавал).
Вече има и моменти, в които се чудя какво правя тук, а не се махна и не се върна след 50 години да видя как се е сринало, та да може да се започне наново.
Tags: абсурдистан, овча мисъл, политика
July 20th, 2008 at 18:06
Спасението е директната е-демокрация. Когато наистина започне да зависи нещо от хората, те ще имат и интерес и да се занимават. Директната демокрация работи перфектно за малки общности, а “е-“-то ще я пригоди и за управление на голями структури. Ето малко информация по въпроса. А ето и една общност, която работи на подобен принцип.
:)
July 20th, 2008 at 18:12
@coldfusion, и как ще се премине към такава?
July 20th, 2008 at 18:22
Прочети програмата на тази партия. Идеята е малко по малко да се премине до такава система като хората гласуват за тази партия и после директно управляват депутатите, които са избрали. Депутатите гласуват в парламента според това как гласуват техните избиратели.
А не както е сега, избираш някой и той после 4 години си прави каквото иска.
July 20th, 2008 at 18:24
Ако всички започнем да рушим заедно, може да сведем 50-те години до 10-20 :)
July 20th, 2008 at 20:05
баа, ицаци, според мен ако се стегнем доста по бързо от 10 г. можем. проблема е, то остана ли нещо за рушене ?
July 21st, 2008 at 03:49
Човек извършва покушение срещу нервната си ситема, ако обръща внимание на нашенските политици. И на нашенските футболисти. Ако искаш да живееш спокойно и щастливо, просто забрави изцяло за тези типове.
July 21st, 2008 at 07:02
@velin
ааа, има, има (както би казал оптимиста :))
July 21st, 2008 at 10:53
Прав е Василча, апатия голяма … Ама за туй, дето след 50-те години нещо наново щяло да се прави, хич не съм съгласен. Няма да е наново, а просто нещо ново, което връзка със старото няма. Щото ако така продължават нещата това ни е гарантирано – тук нищо старо няма да остане, само някакви съмнителни “новости”, дето нито са домислени, нито са угодни на кръг от хора с численост повече от 10 … Па ти ако своето наследство не опазиш, с какви очи ще градиш нещо ново ?!
July 21st, 2008 at 20:52
Аз по принцип се самоопределям като оптимист…
От много време насам съм престанал да се ядосвам на тема политика – не защото няма смисъл, а защото съм намерил неща, за които си струва да се ядосвам.
От друга страна не вярвам, че чрез рушене ще се постигне нещо. Идеята за свежият старт, свежото начало винаги е бил много примамлив, но това е също е утопия. Рано или късно ще се намерят хора, които ще заместят ‘добрите’ ни политици, че даже ще надхвърлят техните ‘успехи’. Да вземем под внимание ‘нарко’ бизнеса – защо след като се избиват почти постоянно, все още има такъв бизнес? Нали трябваше да са свършили кандидатите за ‘слава’.
July 22nd, 2008 at 10:07
@Stefan Lekov /Arcopix/ – знаеш ли, докато на масата народ не му пука за нищо, пасивният оптимизъм ще е равнозначен на апатията …
July 22nd, 2008 at 12:48
Тъжно ми стана от това, което прочетох. Най-вече, защото това ми се върти из главата почти ежедневно. Нужно ли е да живея зле, след като съм качествен човек и заслужавам качествен живот, в хубава и чиста страна, в общество, в което социалната политика не е поредният лост за източване на средства, където те чуват, когато отстояваш правата си, а по планинските пътеки растат цветя, не циментови площадки:(
July 23rd, 2008 at 18:42
Ей, този филм го търсия от много време! Трябва да ми го дадеш!