2008-09-22 път
by Vasil KolevИ така, тръгна се за Astricon. С 2-3 часа сън преди това.
Пътуването беше от около 15-16 часа полетно време от 27 общо – станах в 3:30, като си пуснах wireless-а в хотела беше 7:40 (EEST). По пътя имаше следните изводи:
Всички летища и изобщо света е станал a maze of twisty passages, all alike. Даже като във Финикс ме возиха със shuttle-а, имаше всякакви странни отбивания. За граничната проверка в щатите вероятно няма нужда да казвам нищо.
Книгите, дето се продават по летищата, не стават. Преходниците, които продават за контакти на летище Франкфурт без терапия с клещи също не стават. За сметка на това клетките за пушачи там будят смях.
Летище то на Washington D.C. не струва.
СПИМИСЕ, и все пак досега пих с разни хора. Часът е 10:18 EEST. В часовете на последния полет оцелявах на водка и кафе.
(английската версия – утре)
Tags: astricon, алкохолизъм, работа
September 23rd, 2008 at 10:29
какво пък им е на “клетките за пушачи”… мене много си ми харесаха. Поне вече не се налага да ходя в казиното за да пуша.
September 23rd, 2008 at 16:06
Гледай само да не те онодят на аастрикон-а, зер не е като да няма кой.
Мно’о по-здрави на маркстъра :).