2008-10-12 книги
by Vasil Kolev(сутринта се успах за протеста, ще пиша по темата после)
За пореден път – малко по темата книги…
“Nation” на Тери Пратчет – първата му от много време насам книга, която не е от света на диска – се оказа много приятна, изчетох я още по време на полетите към Щатите. Напомня малко на серията с Джони, но определено е по-добра – става въпрос за едно момче, което трябва да възстанови нацията си след сериозно бедствие. Личи си как с годините Пратчет започна да пише повече сериозни и не-чак-толкова смешни книги…
(мисля, че има още копия поне в Orange)
“Дзифт” на Владислав Тодоров – поредната книга, показваща, че има сериозна надежда за българските автори. Издъвках я на един път, страшно ми хареса, може даже да се пробвам да гледам филма :)
Нещо на Христо Стоянов, вече не помня какво – искам само да отбележа, че това е един от най-жалките автори, които са ми попадали, и искрено съжалявам, че си купих нещо негово. Например, как може да направиш книга от няколко мижави писайница и три пъти повече коментари за тях от сульовци и пульовци из Internet?
“Anathem” на Нийл Стивънсън – пристигна в понеделник, днес сутринта я довърших – както обикновено, велика книга (той друг тип не пише вече). Мястото, където се развива книгата няма нищо общо с предишните му книги, за сметка на това някои от идеите от Бароковия цикъл си остават, и определено се налага да се замисли човек, докато я чете. В момента съм склонен да кажа, че понякога надминава и Умберто Еко.
Следват няколко години чакане, докато напише още нещо.
… и май четох още нещо, но щом не съм го запомнил, май не си струва да се споменава.
Tags: книги
October 13th, 2008 at 05:34
Дзифт го гледах, книгата не съм чел.
С две думи, филма е цинична и вулгарна простотия, прекрасно заснета :)
October 17th, 2008 at 11:51
Аз Дзифт така и не можах да го догледам, много скучен, безидеен, бездарен, слабо финансиран, недомислен, с една дума “тъп” филм. Не го препоръчвам на никой. За надеждата – да, надеждата за българското кино нека си я има, ама за момента само брак произвеждат.
October 17th, 2008 at 11:55
А иначе: Христо Стоянов е един от най-скандалните български писатели. През 1989 г. той е имал заповед за интерниране от Смолян, както и паспорт за чужбина, за екстрадиране от страната, заради стихове, посветени на Тодор Живков, както и за неговото гражданско поведение и за гражданската му позиция.
След 1989 г. Христо Стоянов многократно е арестуван за журналистически публикации, беше направен опит да бъде осъден за есето му „Помакът – начин на употреба”, включено в тази книга. Той за пореден път спечели делото, а в момента е следствен заради „помашките” си книги „Скритият живот на една помакиня” и „Рязания поп”…
Наистина ли е толкова жалко писането му? Ако е така, защо го съдят?
October 17th, 2008 at 12:50
Не знам защо го съдят – вероятно за обида, клевета или знам ли кво. Четох го, наистина не струва – в някои отношения ми напомня Добри Божилков.