татко Крокодил

Бля.

След две други лекарства (габаневрал и лирика) накрая ми предписаха тегретол. Обясниха ми и че алкохолизацията на нерва е по-лошия вариант от това да го срежат (и доста добре ми го обясниха, рязането е по-чисто, алкохолизацията оставя умряла тъкан), а блокирането на нерва трае около два часа и може да се прави през ден. Аман бе. Не мога ли да намеря кода за предаване на сигнали към мозъка и да добавя един филтър на максималната амплитуда?
(и с тая дрога май изобщо не е добра идея да пия. Колебая се да тествам какво ще стане, честно казано)

Една от глупостите, с която се боря в момента, е Cisco Unified Communications Manager (едни клиенти го ползват, и трябва да си направим тестов пример в офиса, понеже нито един service provider не ползва подобна гадост – не се scale-ва достатъчно). Имам един метод да оценявам колко удобен е даден софтуер – по това колко време ми отнема използвайки нормални средства (като google, документация, бърникане, strace) да успея да го докарам в минимално работещо състояние. В това отношение CUCM е пълна простотия – конзолния интерфейс няма цялата функционалност, един порядък по-зле е от конзолния интерфейс и на най-калпавия им router, който съм пипал, web интерфейса им е страшно интересен и разделен на 6 парчета, едното от които убива целия им web сървър и трябва да чакам да се рестартира, и да си призная, още не съм подкарал нещо да успее да се регистрира към него. Последно се хванах да го накарам да syslog-ва някъде отдалечено, че поне да виждам малко информация. Усещам, че съм близо, ама не знам кога няма да ми издържат нервите, ще го припаля с init=/bin/bash и ще си сложа strace…
(Иначе великото enterprise лайно представлява насипани хиляда различни неща върху един RHEL и вързани с канап. Личи си, че дизайна му е правен от некадърни програмисти без опит и без връзка с реалността с много кратки срокове. Аз го търкалям в/у един vmware (то е такъв тестов вариант), само и само да имаме тестов пример, щото определено няма да си купим някое PC от Cisco за много пари).
Поне днес като валя можах спокойно да си седна на тихо в meeting room-а, да си пусна концерти за пиано на Рахманинов и да си дебъгвам на спокойствие.
(има друг вариант – да не мога да мисля достатъчно добре, я от лекарствата, я щото съм тъп по default, ама по принцип се усещам (като свърша нещо наистина глупаво, или па като боря елементарен проблем половин час))

Реших да подкарам live streaming на дрънченето от баса (оказа се, че старата ми звукова карта има много добър вход и шум почти няма). Нещото може да се чуе на alpha.ludost.net:8000/bass.ogg, feed-а не се спира. Чудех се дали да не му направя някакво известяване кога дрънча, обаче в тоя момент се сетих, че реално погледнато много малко хора биха искали да слушат моите некадърни опити да свиря нещо и просто се обаждам на няколкото човека, дето им е интересно, я през twitter, я през IM.
(сериозно. Аз не мога да свиря и просто ми е забавно да си дрънча. Държа да отбележа, не съм особено скромен, не възприемайте обясненията за некадърността по тоя начин :) ).

Tags: жица, крокодилски, работа

This entry was posted on Tuesday, June 2nd, 2009 at 19:54 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.