татко Крокодил

В Приморско съм. Не бях идвал толкова близо до морето от 7-8 години (преди 4-5 ходих до Добрич).

Седмицата си беше прилично гадна и вчера Велин се обади и каза – мисля да ходя до морето и ми трябва навигатор. След като не се съгласи с моят довод, че по принцип като ходи с такава кола до морето, трябва да вземе девойка, не мен (и след като и не се намери девойка за целта :) ), се вдигнахме към 16:30 от София и вечерта спокойно си пристигнахме в Приморско (спокойно, като изключим нощното каране на последната леко тясна и неприятна отсечка от Созопол).

Мястото е като всеки курорт… Полу-голи жени и мъже, кръчми, малки деца и вероятно плаж (но не е ясно дали ще стигнем до него). Има някакъв wireless към btc-adsl (та не се налага да ползвам 3G-то поне в хотела) и така. Малко е шумно (сутринта обмислях дали не мога да замеря боклукчийския камион с Велин, а с него после обсъждахме подходящи методи за разправа с малки деца), и по някаква причина не се чувствам различно, все едно съм си в София (само дето net-а е по-бавен и леглото е по-меко).

As usual, на който му трябвам – няма ме :)

Update: s/Поморие/Приморско/g

Tags: крокодилски, простотии

This entry was posted on Thursday, July 16th, 2009 at 09:59 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.