татко Крокодил

Сънувах как не мога да докарам началото на Forty six & 2, най-вече щото не виждам де са прагчетата (или май ги нямаше), и за това по ръката някъде си бях написал всяко къде е с номерче в двоична бройна система.
(преди малко проверих, познавам къде е, само дето с тия схванати ръце е жива трагедия)

Тази седмица нямах почивен ден. В момента проектите на главата ми са местенето на офиса (за него след малко), няколко връзки на няколко места с различен bandwidth към различни доставчици, един co-location (т.е. подкарвам router, switch, едно сървърче и един SAN, като ги включа, едвам си чувам мислите) и кило дреболии, дето няма кой друг да ги свърши.

Събота и неделя пренасяхме офис. Разглабяха се бюра, разкачаха се машини, прави се мрежа почти наново (местим се в съседно помещение и ужаса не е толкова голям, колкото можеше да бъде), закача се ток, за два дни почти докарахме офиса до не-особено-плашещо състояние. Аз оставих малко кръв по разни места (така е то, без жертвоприношения не става), а в първия ден в жегата бяхме се събрали банда говеда, ходещи голи до кръста и разни девойки наоколо бяха седнали да ни зяпат (и не искаха да плащат такса за гледката).
Изводът от цялото нещо е – всички на лаптопи и на wireless.

Изтощих се почти до смърт двата дни. Може да се приеме, че това е като тренировка за HAR, ама ме съмнява там да има и страничните проблеми, дето се появяваха…

Имам сериозното желание да се клонирам.

Утре пак ще е ад. Към доподреждането на офиса очаквам и мрънкането на всички, които не присъстваха, но все нещо няма да им хареса…

Tags: работа

This entry was posted on Sunday, July 26th, 2009 at 22:12 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.