татко Крокодил

Върнах се.

За два дни навъртяхме на Оливър (на Велин колата) около 900 километра. Кола-слънце :)
(да отбележа пак, до Приморско ходихме, не до Поморие)

Магистралата си беше добре, но извън нея на моменти си беше тих ужас. На отиване имаше един участък от Созопол до Приморско, по който трябваше да караме по тъмно, и който си беше почти като планински път (само дето не с толкова остри завои). Локалните си караха по него съвсем спокойно, ама като го минаваш за пръв път си е мъка. Също така между двете части на магистралата винаги се получавам един малък ужас, понеже в двете посоки се движат камиони и едно прилично количество идиоти с инстинкт за изпреварване.

Също така правеше сериозно впечатление как ние бяхме едни от много малкото, които спазваха някакви ограничения (като на моменти имаше откровени самоубийци). Велин като един младши шофьор кара доста внимателно (е, където позволяваше настилката по магистралата си я минахме със 180, където не – със 140), стигнахме съвсем прилично и ни бяха бая чудни някои от идиотите по пътя.
(особено някои индивиди, каращи golf-ове).

Приморско … на мен ми изкара нервите. Хубаво ми беше, че навсякъде по улиците има палачинки (доста добри, но все пак тия тука на 5те кьошета са по-добри) и прилично количество полуголи девойки, обаче оттам нататъка цялото усещане на семейния курорт с нищото за правене, милиони начини за източване на пари, застроеност навсякъде и тихо прокрадващото се отчаяние (на почти всички къщи имаше надписи за свободни стаи, май не видях място без такъв) просто ме побъркаха. Сутринта станахме (след като по някое време мина един камион да събере боклука и изглежда да събуди всички, които не са се събудили от детските викове), теглихме си по един душ, разходихме се малко, изядохме по една палачинка, седнахме в един бар (който беше май най-несемейно-ориентираното място наоколо), пихме по малко безалкохолни неща и се изнесохме.
(опитахме се да отмъкнем и сервитьорката, ама тя не се нави. Пита ни само за кой концерт сме дошли)
(ако бяхме спрели с колата пред заведението, можеше и да успеем :) )

Забавно беше как наоколо имаше афиши за някакво facebook парти, чудя се как ли щяха да реагират, ако бяхме се изсипали с Велин – аз с три account-а без достъп до нито един и той без (може би щях да му дам единия от моите и да го пиша като alter ego).

Иначе не ми се наложи да си ползвам 3G-то изобщо – на двете бензиностанции по пътя (OMV-та) имаше работещ wireless, както и в хотела (изглежда, това е новия бизнес на БТК, да продава подобна услуга). Имах в началото един проблем с прекарване на всичко през ssh тунел и с upnp-то, но май го преборих съвсем.

Статистика за пътя – 900 km, тръгнахме 16:30 от София и стигнахме 22:30, в обратната посока тръгнахме към 15:00 и стигнахме в около 20:30.

И за доказателство, че съм бил там – ето снимка от моя телефон на морето.

Tags: крокодилски, простотии, пътни

This entry was posted on Thursday, July 16th, 2009 at 21:10 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.