татко Крокодил

Професионални деформации. Или може би просто съм си зле по принцип, знам ли …

Ходих тия два дни на aniventure. Приятно събитийце – намерих си страхотна лепенка за лаптопа, нарисувана от човека с бухалката (май се казваше Любо), една девойка ми нарисува крокодил, запознах се с някои user-и от anime.ludost форума, беше доста приятно, като изключим липсата на internet (имаше някакво затворено AP, а моя 3G модем е в един колега) и гъстотата на хората.
(аз определено не понасям тълпи. Изкарах повечето време в някой ъгъл близо до контакт и/или говорейки си с един двама човека, не отидох на нито една лекция заради гъчканицата).
(също така пак няколко девойки ме хванаха да ми връзват плитки. АМАН)

Изнесох и една късичка реч по темата за anime.ludost, що е то (трябваше да се направи някакво представяне). Беше средно зле, текста го качих някъде във форума.

А към края на втория ден, понеже събитието се проточи, хората, дето играеха охрана, ме оставиха само мене (т.е. аз си предложих услугите, щото нямах какво да правя и не се бях набутал в залата, щото там нямаше да мога да дишам) и от едно на друго аз се оказах в цялото пренасяне и разичстване, защото имаха 20 минути останали и беше настанал един малък ужас… Включих се в огранизирането, носенето и т.н., и накрая се разходих с една девойка да и помогна да качи една стълба 5 етажа, щото тя нямаше как.
(в някакъв (изглежда, рядко срещан при мене) проблясък на здрав разум бих се сетил, че с невралгията и вадещата се ръка това хич не е добра идея)

Ще взема да се пробвам да спя. Може насън да има нещо за оправяне, знам ли …

Tags: работа, събития

This entry was posted on Monday, August 3rd, 2009 at 00:30 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.