2010-01-21 граници на отговорността
by Vasil KolevИнтересно е как моя организъм още не е свикнал с мисълта, че не се поддавам на тормоз. Ако гърлото продължава така, ще взема да пропуша и ще избия квото-има-там вредно.
(аз не че на ИББ не съм пасивен пушач)
От работа не остана много време да пиша, а на това отдавна му се каня. Финалното нещо, което ме натисна, беше че докато четях Sandman на Neal Gaiman, попаднах на следния израз:
“Perhaps this is the ultimate freedom, eh, Dreamlord? The freedom to leave…”
(което Луцифер казва, докато затваря/премахва ада, с който се е занимавал 10^9 години)
Основната причина бяха призивите на всички да участваме в протеста на 14.01, като повторение на този от една година преди това. Като за начало искам да изясня реалния смисъл от тези протести – той е да бъдат отразени от медиите, да ги видят повече хора, да са в подходяща светлина, да им се промени мнението за управляващите, които да се стреснат и да направят нещо (може би) свястно. Почти като приказката за неродения Петко.
(аз вместо това си ходих на работа и отделих половин ден да ида с Пейо в парламента на кръглата маса, за която вече писах. Поне според мен ефекта от това беше малко повече от тоя, който бих постигнал ако отида на протестите).
Това, което всъщност искам да кажа е, че отговорността си има граници. Съгласен съм, че като гражданин нося отговорност за това какво се случва в държавата и че ако нещо не го смятам за правилно, би трябвало да направя нещо. НЕ СЪМ съгласен обаче, че трябва това да е основната ми дейност – има много други неща и хора, които зависят от мен и при които има много по-голямо значение какво правя и колко време им отделям. Не съм съгласен по същия начин, че винаги има значение за кого гласувам, при условие че някои неща са очевидни и че няма как да променя нещо с действията си. Най-вече обаче не съм съгласен някой да се опитва с преувеличения и заучени фрази да ме убеждава за подобни глупости.
Да кажеш “няма да се занимавам с тази глупост, има нещо по-свястно, което мога да направя” също е решение и също е отговорност. Да отида на работа и да гледам нещата да работят вместо да ида на протест, да ида да говоря на кръглата маса за половин ден, вместо да отида на работа, да се наспя за целия ден, вместо да гласувам в очевидни избори, при които се избира само един човек от мнозинството – това са си мои избори, моя отговорност, и в крайна сметка решения, повлияни от малко повече мисъл, отколкото има в хората, които ме убеждават в нещо друго.
Мога да дам и няколко много по-груби примера – аз пари на просяци не давам, само понякога на свирещи музиканти, чиято музика ми е харесала – аз смятам, че не решавам проблема и отказвам да нося отговорността за тези хора, понеже тя просто не е моя – ако изобщо е нечия, е на управляващите и техния апарат и всъщност не трябва да им я отнемам. По същия начин не дарявам на разни каузи – ако някой умира и съществуващата система не може да му помогне, не искам аз да съм този, който подкрепя проблемите на системата.
(не мога обаче и да отрека полезността на някои каузи, като тези с даряването на децата. Набиват ми перфектно в главата, че ако искам да имам деца, трябва да мога да се справя с тоя тип проблеми и да мога да ги лекувам, ако им се случи нещо такова.)
Така че стига с глупавите призиви “направи < нещо малко>, ще помогнеш на < някаква хубава кауза>“. Да направиш нещо малко помага основно с това да се почустваш по-добре, особено ако е за кауза, която НЕ Е ТВОЯ ОТГОВОРНОСТ и за която нямаш реално влияние. Благодаря, аз си предпочитам нормалната депресия пред фалшивото чувство, че съм свършил нещо – то е далеч по-гадно.
Tags: крокодилски
January 21st, 2010 at 01:51
Ти си един от най-умните хора които познавам.
January 21st, 2010 at 02:56
което е плашещо :)
January 21st, 2010 at 08:08
Доста добре си го казал, но звучи като оправдание. Сигурен ли си, че не те гризе съвеста? :)
January 21st, 2010 at 09:39
аха- а да направиш нещото малко за някаквата кауза само за да не се чувстваш виновен е още по-гадно. После ти е виновно, че си го направил от грешните подбуди и че не си направил наистина полезното нещо, което иначе би направил. Много гаден дяволски кръг…
January 21st, 2010 at 09:49
Музикантите правят нещо поне, заслужават нещо, за разлика от просяците, които не правят нищо.
January 21st, 2010 at 10:21
@Пламен, аз съвест имам май само за работата си и още едно-две неща :) Просто се дразня като има неща, за които нищо не мога да направя и някой ми го натяква и ми дава глупави идеи. Да не говорим, че без обяснителната част (която звучи като оправдания) щях да звуча като поредния егоцентричен задник (какъвто май съм според доста хора :) ).
January 21st, 2010 at 10:39
Василе, чудя се защо въобще се палиш за неща, които няма как да се случат в мащабите на авторите им. А и начини да ги избегнеш – колкото искаш…Ама май това е един друг разговор…
January 21st, 2010 at 14:03
Аз съм съгласна с почти всичко, което каза, обаче това за каузите за децата…
Няма по-ужасно нещо на света от това твой близък (и особено твое дете) да е болен, да се бори със смъртта и да има как да му се помогне, обаче заради някакви тъпи недостигащи финансови средства да трябва да гледаш как ден след ден той си отива…
Когато някой има нужда от операция или някакви медицински интервенции, които струват скъпо, семейството му винаги се обръща за помощ първо към роднини, приятели, близки. Само че, когато нужните пари са от порядъка на 5-6-цифрени суми, помощта от познатите няма как да достигне.
Държавата има фонд, предназначен за болните деца, това е прекрасно. Но фондът не функционира все още както трябва и това води до смъртта на деца. Само че, ако човек е родител на болно дете, на което му остават няколко месеца живот, първото нещо, за което ще мисли е как да намери пари за детето си, а не как да се бори с корупцията. Ще кажете, ако всички почнат да правят така, фондът няма да започне да работи по-добре, защото никой няма да разчита на него. Това е така, обаче, макар и реакцията да търсиш сам дарители за детето си да е нерационална, е НОРМАЛНА и всеки родител би го направил. Понякога чувствата трябва да са над разума.
January 21st, 2010 at 15:47
Понеже не можело само латиница – “We make a living by what we get, we make a life by what we give.”
January 21st, 2010 at 19:25
Има два вида просяци- едните просят пари, другите-внимание. Ако не получат това, което искат, първите остават гладни, вторите изпадат в депресия. Нищо лично!
January 21st, 2010 at 19:39
@ky4ka, благодаря, че се опитваш да ме вадиш от депресията ми.
January 21st, 2010 at 20:17
@vasil- Правя, каквото мога…даже по два пъти ;-Р
January 22nd, 2010 at 00:49
Не съм съгласна с теб.
Че не са лично твоя отговорност изброените проблеми, не са.
Това не означава, че не можеш да помогнеш при добро желание.
Обществото се изгражда от всички. От ВСЕКИ един.
Колкото повече свестни хора има, толкова по-добре.
Ако на 1000 души 900 са добри хора(по критерия Х, избери си го сам) – прекрасно, ако 10 от 1000-та са добри – лошо. Съответно ако критерият е “пука ми за проблемите в нашето общество” и 99% не ебават, сещаш се.
Как се прави. Протест във Франция. Всичко живо от пеленачето, през студентите, работещите, до баба ти Ельоди, е на улицата и подкрепя каузата. Дори каузата да засяга 1% от тях. Но да видим дали правителството няма да се размърда и да направи нещо.
Когато у нас има протест, малкото осмелили се да изкрещят истината ядат бой от маскирани чичковци и присмиваници от съседи и познати, които всъщност също са потърпевши на въпросния проблем. Така не се прави.
Идва въпросът “защо е толкова страшно някой да се чувства отговорен към проблемите на обществото ни?” И просяците, и протестите, и болните деца са теми, които трябва да ни интересуват поне малко, и да, прав си, 50 ст на месец не оправят нещата.
Иначе за изявите ти в парламента – най-големи адмирации, несъмнено е трилиони пъти по-ефективно от киснене по площади. Ако всеки беше дал по толкова, щеше да е прекрасно.
Не ми харесва обаче, че искаш да игнорираш някакви неща, за които хем ти пука, хем те мързи да направиш нещо. Пламен сякаш е прав.
Принципно щях да бъда зла и да млъкна тук, но за да не приказвам само назидателни общи приказки, ще ти дам история за пример.
Познавам две момичета, които работеха за по 200лв по онова време; и тогава бяха много малко пари. Въпросните дами бяха на по 20+. Бяха решили веднъж на седмица да ходят до един дом за изоставени деца и да им носят лакомства. И не само. Споделяха ми, че за децата е много по-ценно да ги прегърнат, да им дадат малко любов, от която така имат нужда. Да им сплетат плитчица, да си поиграят на топка. Съответно, всички бяха щастливи – и моите приятелки, и децата. Не виждам къде е лицемерието. Да, сигурно донякъде са го правили заради себе си, но нали цялостната равносметка е, че и децата, и те са останали по-доволни… Тук формулата е 2*добър човек = много щастливи хора.
…Сега като се замисля, това, което описваш, ми е доста познато.
Аз се чувствах така след един протест, след който краката ми бяха мокри до колене, средната температура на тялото ми беше около -4С, гласът ми беше вече нечуваем и закъснявах за работа с толкова, че да ми трият цялата Менделеева таблица на главата…
Тогава си мислех “до кога ще правя неща, които не променят нищо, а ми костват толкова много”. Ами, проблемът е, че са малко хората у нас, които имат изобщо някакво съзнание. Всички са по-ниски от тревата и гледат предимно себе си.
Само че ние имаме общи проблеми. Да, толкова са много, че ако човек се опита да мисли за всичките наведнъж, вероятно ще се побърка. И все пак, безразличието има още по-малък шанс да реши проблемите. Разбира се, равен на 0.
January 22nd, 2010 at 01:01
@mmateva, не съм казал, че не ме засяга. Просто сравнявам нещата – за мен да изпия една бира е по-ефективно в дългосрочен план, отколкото да дам тия пари на някой просяк. Също така в какъвто и да е план е по-добре да си стоя на работа, да я върша и да вдигам малко БВП-то, вместо да ходя на протеста на някои протести. Не съм безразличен – просто на практика нещата са такива, стига да се абстрахираш за малко от емоционалната страна на нещата.
January 24th, 2010 at 20:56
“Ако гърлото продължава така, ще взема да пропуша и ще избия квото-има-там вредно.”
Недей да почваш. После няма спиране – само се лъжеш, че спираш. До следващата цигара.
“да се наспя за целия ден, вместо да гласувам в очевидни избори, при които се избира само един човек от мнозинството – това са си мои избори, моя отговорност, и в крайна сметка решения, повлияни от малко повече мисъл, отколкото има в хората, които ме убеждават в нещо друго.”
Напълно подкрепям. Даже бих добавил – хора като теб могат да направят много повече без избори. Само ще спомена изказването ти в БТВ преди няколко часа – буквално си им го каза в очите.
“По същия начин не дарявам на разни каузи – ако някой умира и съществуващата система не може да му помогне, не искам аз да съм този, който подкрепя проблемите на системата.”
Същото е и при мен (освен ако не става дума за някой близък човек). При положение, че в здравната каса работят хиляди чиновници, които главно пушат и се возят в скъпи служебни возила, аз не виждам смисъл да помагам на хора, които твърде късно са осъзнали лицемерщината на тази държава.
“Да направиш нещо малко помага основно с това да се почустваш по-добре, особено ако е за кауза, която НЕ Е ТВОЯ ОТГОВОРНОСТ и за която нямаш реално влияние”
… даже бих добавил – и която най-вероятно ще се забрави за 2-3 дена (някой спомня ли си сейвдарина?) и държавата най-нагло ще ти тръби по _всички_ медии, че всичко в БГ е пърфект и във възход (докато затваря болници, примерно).