2010-03-25 “The Nazi Doctors” на Робърт Лифтън

by Vasil Kolev

(както писах преди няколко часа в едно писмо, след като половин час дъвках две изречения “отивам да проверя дали не са ми пораснали броколи вместо мозък”. Приемете това мое хипотетично заболяване като възможна причина да пиша по-зле от обикновено (доколкото е възможно))

Приключих книгата преди малко, но тоя post се пишеше в главата ми горе-долу от първите 20 страници, които прочетох. Първото нещо, на което искам да се спра (и на което по принцип се спирам последно) е начинът на писане на автора и по-специално – способността на автора да е максимално честен с читателите си. Лифтън още в увода обяснява как това, че е евреин има отражение върху цялото му изследване и върху разговорите му с хората – били те докторите-нацисти или оцелелите от лагерите. През цялата книга може да се види неговата гледна точка, но е ясна, изчистена и човек може да се абстрахира от нея, ако реши. В чисто професионалните му обяснения (цялата последна глава например, за психологията на геноцида) може да се види съвсем лесно чистата наука и ако има нещо отделно от нея.

Основна цел на книгата е да разбере как нацистките лекари – хора, на първо място лекари, положили Хипократовата клетва и влезли в тази професия, за да спасяват животи – са станали участници и извършители на масови убийства и различни медицински експерименти. Разговарял е с доста немски лекари, работили в лагери (някои от които след войната са съдени и лежали в затвора), оцелели затворници, както и една специфична група оцелели – затворници-лекари, които са се грижели за популацията в лагерите и са били по-близки до нацистките лекари.
Книгата отделя внимание на два “етапа” – единият е изобщо началната идея за “евтаназия” (в техния смисъл на думата – избиването на болни, за които нищо не могат да направят, по-точно психиатрични пациенти) и реализацията и в различни болници, а втория – за цялата машина за експлоатиране и избиване на хора в Аушвиц-Биркенау. Има много неща по темата за личното участие на докторите в убиването, за “дублирането” на личността (не съм сигурен, че терминът е такъв на български), за различните убийства – от селекцията на пристигащите – кои да ходят да работят и кои директно в газовите камери – до инжекциите с фенол в сърцето или експериментите.

Книгата си струва да се прочете. Най-малкото заради това, че през повечето време си задаваш въпроса “А аз какво щях да направя в тази ситуация” и заради неприятните отговори, които се получават…

Tags:

3 Responses to “2010-03-25 “The Nazi Doctors” на Робърт Лифтън”

  1. Joruel Says:

    A откъде се сдоби с нея? Има ли я на българския пазар? Заинтригува ме много това ревю, искам да я прочета и аз…

  2. Vasil Kolev Says:

    @Joruel, поръчах си я от Amazon, няма я на българския пазар (четох я на английски).

  3. chirvo Says:

    а
    a amazonci toku shto me izvestiha, che moeto kopie e trugnalo nasam. tova shte bude izcheteno ot kora do kora. ot sluchajnoto razlistvane na krokodilskoto kopie i zachitane v njakoi glavi, rukata mi instinktivno posegna kum kreditnite karti. knigata opredeleno si struva (a i tuk-tam iz netja ima citati ot neja za lekarite po lagerite).

    “Книгата си струва да се прочете. Най-малкото заради това, че през повечето време си задаваш въпроса \“А аз какво щях да направя в тази ситуация\” и заради неприятните отговори, които се получават…” – shto pa da sa neprijatni? pravish kakvoto trjabva, period. shte si pozvolja da citiram edna malka moja popravka na izvestna pesen – “na sigankata ot rajon strelbishe / vchera pak umrja edin momishe”, “oooooj, siganino, sichkoto sigani v Auschwitz-Birkenau.” i t.n.

Leave a Reply