татко Крокодил

Тези дни тече процесът срещу Радован Караджич, и на сайта на делото в ICTY може да се намерят протоколите от заседанията на съда. Оказват се интересно четиво…
(имат и много хубава база данни с всичките си решения и документи, а търсачката им се справя доста добре)

Цялото нещо вероятно ще се точи поне две години, в най-добрия случай. Като за начало, има над 200 000 страници документи от страна на обвинението като доказателствени материали и около 400 свидетеля (включително около 30 различни експерта). Допълнително има огромно количество аудио записи на разпити на свидетели, за които в един от протоколите може да се види разговор за как 20% били повредени и трябвало да се свалят наново от оригиналния носител. Това не включва и всички документи, които самият Караджич е изискал от различни места за защитата си, както и показанията и документите от неговите експерти. Практически там са се отказали да работят с хартия за доказателствения материал и работят основно с електронни документи.
Цялата работа не се улеснява от искането на Караджич всички важни документи да му се превеждат на сръбски, понеже не разчита достатъчно на познанията си по английски.

Виждат се и проблеми в работата на обвинението. В една от сесиите по обновяване на обвинителния акт съдията пита “Добре, оригиналният акт е от около 2002, и сега се налага да се дообновява. Какво сте правили 8 години?”, на което обвинителите отговориха, че всъщност се опитват да свържат събраните факти от други дела, водени в същия съд, за да се получи една крайна изяснена картина на нещата. Делото на Караджич може да е едно от най-големите (заедно с това за Свободан Милошевич), но и другите не са никак малки.

Както каза Пейо в един разговор, притеснява го, че “няма жив човек, който да може да съхрани в главата си толкова информация и да вземе преценка възоснова на нея” – т.е. вероятно нито обвинението, нито защитата (която Караджич сам си води), нито съдията биха се справили с познаване в достатъчно добре на всички факти.

Интересен момент е как и двете страни се позовават на исторически причини за случилото се в Босна и Херцеговина – на нашествията на османците, на разните великосръбски монарси и т.н., като и от двете страни доводите изглеждат силно смешни, почти като “България на три планети”. Очаквано е да има нещо такова от сръбски политик (на тях болестния национализъм им е по-голям проблем, отколкото на нас), но наистина не очаквах обвинението да говори за цар Душан…

В крайна сметка цялото нещо поне според мен няма особена правосъдна стойност – нещата са силно политически, особено държанието на обвиняемия. Държи да се защитава сам, постоянно изтъква как се спъва работата му, как са правени обиски на семейството му в 3 през нощта (и единия път не им е било дадено да гледат самото претърсване и какво се взима).
По-сериозното значение на целия тоя цирк ще е, че ще излязат публични много подробности около събитията около разпадането на Югославията, кой кого е нападнал, кой носи вината за кои убийства (т.е. ще лъснат добре всички нападения от страна например на мюсюлманските сили към собствените им хора, за да се вдигне шум), каква е била външната намеса (особено на САЩ) и ще се събере достатъчно информация за историците в бъдеще (която те иначе много трудно биха намерили, като например ДНК тестове на повечето жертви в Сребреница).

За мен например би било много интересно, ако се изясни връзката как точно иранската армия е доставяла оръжия на ислямските сили в Босна и Херцеговина и с чия помощ (което е една от тезите на Караджич и който изглежда е събрал достатъчно документи по темата). За това мога да кажа, че защитната му реч (протоколите от 1ви и 2ри март 2010 ) и за изискваните документи (протоколите от февруари 2010) са доста интересни.

За останалото – четете сами :) Аз честно казано нямам финално мнение по темата и ще гледам как се развива процесът, от една страна международна институция с едно мнение, от друга – политик със съвсем различно. Мисля, че рядко може да се попадне на нещо толкова интересно и същевременно – част от обективната ни скорошна реалност.

Tags: политика

This entry was posted on Friday, March 19th, 2010 at 20:47 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.