2010-09-15
by Vasil KolevБи могло да се каже, че е забавно да следиш как ти се отразява някакъв антидепресант. Изобщо като цяло е забавно да се опитваш да дебъгваш дебъгващия апарат, който освен това не е особено ясен.
Забавно колкото да се ритнеш в ръба на бюрото.
От една страна успях да изчета “Колимски разкази” на Варлам Шаламов, за които преди не ми стигаха нервите, беше твърде тежко и гадно, успях да изгледам Srpski film (все пак ми призля, не бих го гледал пак и не бих казал, че хора трябва да го гледат, колкото и да е добър), както и успявам да говоря с хора по-дълго време, без да се дразня от глупости.
(е, има и човек, с който и без подобни помощни средства мога да говоря, ама разговорите с нея не са особено на често в последно време, да не говорим, че не заслужава подобен тормоз)
От друга страна имам чувството, че си докарвам биполярна болест, и в общи линии само достатъчно силния навик, който съм си изградил ме спира да се побъркам (определено съм се чувствал по-зле и пак съм успявал да се справям). Не може в един момент да съм пълен с енергия, след малко никаква да я няма… Поне успявам да оползотворя някои свободни моменти за свирене и се получава сравнително добре, наваксал съм си с книгите и остана да събера достатъчно вдъхновение, че да продължа с писането на учебника.
(разбира се, може да се окаже, че енергията е последствие от дрогата и че без нея щях да съм като парцал през повечето време)
Друг хубав момент е, че съм събрал достатъчно сили да не ми личи и да не плаша хората наоколо, даже не ми се налага да полагам някакви особени усилия. В краен случай ми се налага да пийна малко :)
А пиша, понеже събирам мнения дали изглежда, че съм се побъркал, на принципа на трите степени на полудяване:
1) Знаеш, че имаш проблем, никой не забелязва.
2) Знаеш, че имаш проблем и всички са съгласни.
3) Всички казват, че имаш проблем, а ти не си съгласен.
Tags: крокодилски
September 15th, 2010 at 09:29
ставай ве, симулант! нищо ти няма!
September 15th, 2010 at 09:31
За мен лично, ти си доста странен тип, в едни моменти антисоциален, в други прекалено много задълбаващ в детайли (не знам как издържаш), а в други, казваш уникални истини за дадени неща (т.е демонстрираш разсъдък на човек със здрав разум). И доколкото те подозирам, че все пак имаш проблем, няма как да пренебрегна факта, че на моменти мислиш по-трезво от хора, които си мислят, че нямат проблем, а в крайна сметка показват овча мисъл, с която опръскват блогосферата, туитери и т.н.
September 15th, 2010 at 13:19
Опитвал ли си да спортуваш нещо?
Аз напоследък правя някакви опити. Елементарни неща – бягане, щанги, лицеви/набирания. Ако можех да плувам по-добре от радиатор щях (даже си мисля да се науча и да моржувам в студеното море тук).
Чувствам се някак по-свеж и енергичен, дори ми личи – обикновено мязам на зомби, след три седмици спортуване (три дни седмично) съм с някакъв нормален цвят на кожата и не толкова силни сенки под очите.
Ако не си пробвал, давай, може пък да ти помогне да си по-енергичен, да се чувстваш по-добре.
(освен това вдига нивата на тестостерон и ако спреш замалко да пиеш някоя девойка ще е много щастлива)
September 15th, 2010 at 13:33
@Велин, “— Аз, господа — бранеше се Швейк, — не съм никакъв симулант, аз съм истински идиот, можете да проверите в канцеларията на Ческе Будейовице или във военното окръжие в Карлин! “…
@Лъчо, мислил съм го и гледам да се движа доколкото ми е възможно, ама създава други различни проблеми (например трябва да внимавам с ръката, дето се вади). Иначе – аз почти не пия в последния месец, заради лекарствата, а предполагам, че нивата ми са сравнително нормални, поне като се гледам отстрани :)
September 15th, 2010 at 21:59
Скромното ми непрофесионално мнение след 3 бири е, че разликата между симпатичните откачалки и социално неприемливите психопати е в броя на труповете в мазето.
Не си пуснал плъгин за смрад в блога си, така че и на десето четене си изглеждаш съвсем нормален, просто леко ексцентричен :)
Колкото до антидепресантите… завиждам ти на смелостта да експериментираш и да се самонаблюдаваш. Само веднъж, преди няколко години съм вземала подобна гадост, при упорит невродерматит… доктора дори и рецепта не ми изписа, ами направо ми връчи един блистер с нещо, чието име се постарах да забравя безвъзвратно, след седмицата лечение с него :)
Имаше ефект… но честно казано това лято предпочетох да редувам космати крака и крака с рани по тях, отколкото пак да гълтам нещо, което толкова променя поведението ми.
September 16th, 2010 at 11:00
Maniax, така като чета май имаш нужда от външен дебъгер, за да можеш да се додебъгнеш.. Дал съм ти телефон.. Използвай го поне като външен интерфейс за мониторинг на бъговете ;-)
Не се изказвай неподготвен за биполярната болест, защото така като гледам не си го виждал на живо ;-)
Липсата на енергия си е типично нещо за CFS-a ;-)))))))))