татко Крокодил

Чета толкова, че не ми остава време да пиша по въпроса, от книжен плъх съм се превърнал в еквивалента на ламята Спаска.

Така като гледам, съм прочел около 28 книги от последния път, когато писах за тях. Искам да опиша състоянието на предрусване с четене, за който му е интересно – списъкът е след това (и го има в goodreads).

Изглежда човешкият мозък има лимит на информацията, която може да преработи за 24 часа (т.е. за един цикъл на будно състояние и сън). По принцип мога да се опитам да го дефинирам като “500 страници”, но в това има проблем – различните книги имат различни по размер и обем страници, както и по-важното – различно количество информация, с различно ниво на въздействие. Над лимита прочетеното прелива в сънищата и пречи на спането…

Проблемът идва от това, че някои книги просто са достатъчно интересни (и/или толкова добре написани), че човек да му е трудно да се спре, почти като с алкохола. Докарвал съм си и книжен махмурлук, след няколко дни четене почти нон-стоп ми се наложи да спра да чета за ден-два (и да се напия). Приемането на нова информация става трудно, четенето на каквото и да е също, понеже нищо не ти остава в главата, само някакви думи минават пред очите и нищо повече. Остава само автопилотът, който позволява да си чета пощата (по-кратките mail-ове) и съобщенията по разните messenger-и.

А самото четене само засилва желанието за още, до такава степен, че смесвам всякакви различни стилове и автори (само се старая съотношението на българския към английския да е 50/50, че иначе започвам да мисля на английски, което не винаги е желателно) и поради липсата на друго, чета неща, които иначе не бих започнал. Откривам препратки към странни книги (например книгата на Keith Ferrazzi ми докара желание да прочета “The organization man” на William H. Whyte и я чакам да пристигне), ровя листите на разни хора (аз и за това зарибявам хората да си правят account-и в goodreads) и следя какво ново четат разни хора (например Patrick Rothfuss пише от време на време за някоя книга и последната, която четох, беше от него).

Интересно ми е кога финално ще се побъркам.

(а колко завиждам на хората, дето още не са изчели всичко на автори като Зелазни, Стивънсън, Хърбърт…)

Списъкът:
“Оръжия за масово обезличаване” на Джон Тайлор Гатоу (май го споменавах вече).
“Down and out in Paris and London” и “Shooting an elephant” на Джордж Оруел (последното силно го препоръчвам на всички).
“The Hacker Crackdown: Law and Disorder on the Electronic Frontier” на Брус Стърлинг (припомнях си разни неща).
“Мавзолей” на Ружа Лазарова (нищо особено).
“The chocolate war” на Robert Cormier (намерих я от списъка с най-често опитвани да бъдат забранени книги на американската асоциация на библиотекарите).
“За мишките и хората” на Джон Стайнбек (нямах си нищо друго за четене).
“Срещи с Буров” на Михаил Топалов-Памукчиев (оказа се интересно, но трябва да се чете с много съмнение).
“Jimi Hendrix – Стая с огледала” на Charles R. Cross (дадоха ми го да го прочета, не беше лошо).
“Машина за легитимност: Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава” на Момчил Методиев (най-накрая я прочетох, полезна, ама скучна).
“А хипопотамите се сварили в басейна си” на Уилиам Бъроуз (не знам що продължавам да се опитвам да го чета, не виждам нищо особено в него).
“Пантера в приземието” на Амос Оз.
“Назад по линията” на Робърт Силвърбърг (една от много малкото time фантастики, които са ми харесали).
“The Sword & the Shield: The Mitrokhin Archive & the Secret History of the KGB” на Christopher Andrew и Василий Митрохин (много полезно четиво, особено по темата за дезинформацията и за част от историята на соцлагера).
“Изумление и трепет”, “Живак”, “Биография на глада” и “Кралска воля” на Амели Нотомб (жената пише прекрасно).
“Anne Frank: The Diary of a Young Girl” от Anne Frank (видях я в нечий списък книги).
“Best of 2600: A Hacker Odyssey” от Emanuel Goldstein (основно стари неща, препоръча ми я един приятел).
“The hunger games”, “Catching fire” и “Mockingjay” на Suzanne Collins (хубаво, антиутопично и добре написано).
“Tiassa” на Стивън Бруст (поредната от серията за Влад Талтош).
“The Information A History, A Theory, A Flood” на James Gleick (направо учудващо как може да пише толкова зле по толкова интересна тема).
“Never Eat Alone: And Other Secrets to Success, One Relationship at a Time” на Keith Ferrazzi.
“Психиатрия” под редакторството на Дрозда Писева (много хубав учебник).
“Beat the reaper” на Josh Bazell (доста приятно четиво).

Tags: книги

This entry was posted on Sunday, April 24th, 2011 at 19:06 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.