2011-06-20 медии, обективност
by Vasil KolevДнес видях поредното оплакване от липсата на обективност на медиите в България. В същото време Яна е пуснала анкета по темата, та ето малко и от мен.
(като предварителна информация, аз от българските online неща чета редовно само Дневник и Капитал, от време на време и каквото ми пратят. Не вярвам на нито едно напълно, ама имам някаква идея кой ги притежава (а и то си проличава доста добре на моменти). Не гледам телевизия, не чета вестници, не слушам радио освен ако не съм принуден).
Като за начало, изцяло обективна медия няма, няма как и да има – никой не би говорил против собственика си/този, който му плаща (например рекламодател), всички имат различни идеи какво е важно и какво не е и разбира се, получаването на точна информация не винаги е лесна задача. Така че, ако някой иска точна и пълна информация, може да пробва следните методи:
– да чете оригинални източници, да се рови сам, да корелира информация и т.н., и ако му остава някакво време от това, да спи.
– да изчака около 50 години и да чете какво пишат историците (по-добре би било да изчака 100, ама медицината май още не е напреднала достатъчно)
– да приеме, че съвсем точна информация няма как да се получи, и чрез комбинация от няколко медии, критично мислене, цинизъм и малко параноя да се опита да си изгради мнение за достатъчно важните неща.
Българските медии, разбира се, са трагедия. Аз ги деля на няколко вида:
1) такива, които се стараят да са честни и им се промъкват малко глупости (и отбелязват кои статии са платени) (хубав пример е Капитал (сигурно защото собственикът му гледа да не се налага изобщо да се пише за него), може би и Биволъ (който не чета редовно, но изглежда ок) )
2) такива, които прокарват определена политика/линия на собствениците си и може да се използват като ветропоказател (като “Стандарт”)
3) шумогенератори (не знам как се казват, виждал съм да ги четат хората, всякакви безсмислени статии кой с кого спал и т.н.)
4) комбинация от 2) и 3) (bTV)
(може би има и други комбинации, не съм попадал, но не съм и търсил)
Прилична част от проблемът при нас е, че никога не сме имали свястна журналистическа традиция (имали сме тук-таме някой свестен журналист, но иначе генералната традиция е била да са политически подчинени, още от 1878 насам. Има малко подобрение след 1989та). Разследващата ни журналистика може да се похвали с 3-4 човека сумарно, преподаването на журналистика по това, което съм чувал не струва, а като си погледна какво пишат журналистите в моята област и направо ми идва да се гръмна.
(сериозно, повечето IT журналисти вероятно и в “Шок” няма да ги вземат…)
Много би ми било интересно да видя доколко хората вярват на новините по телевизията (аз почти автоматично почвам да си мисля “глупости” в рамките на първите 5-6 изречения), и доколко по принцип хората вярват на журналистите. Анкетата на Яна е някакво начало, ама е в много ограничен кръг от хора…
(а разбира се, колко трябва да се вярва на агенциите за социологически проучвания е един още по-весел въпрос…)
Tags: крокодилски
June 20th, 2011 at 02:13
Хората се влияят от новините по телевизията. Методът на работа е същият като в рекламите. Не се рекламира стока, а марка. С новините не се поднасят факти, а представи.
Не е въпрос само на осмисляне и критично мислене. Повечето новини са за области в които хората нямат никаква представа за реалното положение на нещата. Така първото поднасяне на новината създава асоциативна връзка, която много трудно може да бъде коригирана, независимо колко абсурдна е.
Тук вече проблемите са два. Първо, това действие е несъзнателно, когато трябва да избираш нещо и нямаш конкретна информация, ще се задейства асоциацията, ти ще имаш мнение по въпрос за който нямаш никакво понятие. Вероятно дори си забравил всички детайли от съответната новина.
Вторият проблем е, хората чуват каквото им харесва (perceptual bias – изкривяване на възприятията). Така ако чуят две противоположни неща, те ще запомнят това което считат за вярно. От една страна това значи че обвиненията имат повече сила от опроверженията. От друга страна натрупването на едностранна информация води до закрепостяване на ума.
Така че… не взимайте страна и винаги търсете фактите.
June 20th, 2011 at 05:44
Към 1) бих добавил и e-vestnik.
June 20th, 2011 at 08:19
Иван е прав – хората много гледат “Новините”. И им вярват до последната сричка. Вярват, че земеделския министър се бори със спекулата на агнешко и това е много хубаво, а той е умен и добър министър, примерно. Щеше ми се да преувеличавам.
June 20th, 2011 at 11:27
За съжаление, по моите наблюдения това все още е представително: http://luchko.net/?p=651
June 20th, 2011 at 22:14
99% от хората в малките градове и селата + останалите, които работят неквалифицирана професия и нямат специфично образование, живеят с телевизорите. НСИ изскочи със статистика преди около месец, че средно българинът спи по 9ч на денонощие и гледа телевизия по 2 и половина (или нещо от сорта). Ако се огледаш сред 100-тимата ти първосигнални познати, съм убеден, че ще докараш коренно различна статистика. И точно тук идва моментът, че представляваме под 1% от реалното население в страната и всякаква вътрешна статистика е нерелевантна.
За ИТ журналистика – имам някои много удачни примери, но съм работил в издания, занимаващи се с въпросното, и те не са от поп авторите. Просто са добри и пишат материали за техника като в PC World. Това не е продаваемо за баба Гинка от село Горно Нанадолнище, разбира се.
June 21st, 2011 at 20:46
за социологическите проучвания:
медиите си поръчват по 2 изследвания – едното за пред рекламодатели (и за широката публика), второто – за собствена консумация, за да си сверяват часовника къде се намират и колко е реалната им аудитория
(поне преди 15-ина години беше така)
Според мен, най-обективната българска медия (доколкото може да става дума за обективност) е Програма Хоризонт на БНР.
April 9th, 2012 at 09:06
В периода 1878 – 1944 е имало истинска журналистика, погледни има архиви. Прочети за Димитър Петков – Свирчо. Малко известен е на мен ми е роднина, затова знам за него.