татко Крокодил

Чета “Spy Files”, последния release от WikiLeaks и се чудя как да се чувствам.

В началото си мислех да напиша нещо по темата за това каква отговорност трябва да се носи при правенето на тези неща, продаването им (особено като се погледне офертата на Amesys за Либия) и прилагането им. Никак не вървеше, та се зачетох в документите по-подробно и попаднах на набор каталози на Elaman (които mirror-нах при мен, че са 124MB).

Четенето им е почти като да четеш ужаси. От една страна те хваща параноята, че тия неща може да ти ги приложат на теб, от друга страна обаче има такива невероятни играчки, че чак ти потичат лигите. Комплекти за отваряне на ключалки и сейфове, детектори за радиоизлъчване, лазер и инфрачервени лъчи, заглушители за същите, дребни ръчки осцилоскопи и спектрални анализатори, системи за гледане през стени (да се проследят кабели и т.н.), подслушващи системи за сателити, разпознаване на глас, кой говори, на какъв език говори и т.н., и т.н.. Ако вярвах в Дядо Коледа, щях да му пратя тоя каталог…
Не съм фен на разните генерални подслушващи неща, анализирането на трафика и връзките между хората и ги намирам за гадни, но останалото всъщност е … готино.

Пиша това, за да отбележа, че всъщност съм ужасен човек и такива като мен ще унищожим света. Забавлявайки се.

Tags: wikileaks, крокодилски, романтика

This entry was posted on Sunday, December 4th, 2011 at 23:54 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.