татко Крокодил

Чета “Spy Files”, последния release от WikiLeaks и се чудя как да се чувствам.

В началото си мислех да напиша нещо по темата за това каква отговорност трябва да се носи при правенето на тези неща, продаването им (особено като се погледне офертата на Amesys за Либия) и прилагането им. Никак не вървеше, та се зачетох в документите по-подробно и попаднах на набор каталози на Elaman (които mirror-нах при мен, че са 124MB).

Четенето им е почти като да четеш ужаси. От една страна те хваща параноята, че тия неща може да ти ги приложат на теб, от друга страна обаче има такива невероятни играчки, че чак ти потичат лигите. Комплекти за отваряне на ключалки и сейфове, детектори за радиоизлъчване, лазер и инфрачервени лъчи, заглушители за същите, дребни ръчки осцилоскопи и спектрални анализатори, системи за гледане през стени (да се проследят кабели и т.н.), подслушващи системи за сателити, разпознаване на глас, кой говори, на какъв език говори и т.н., и т.н.. Ако вярвах в Дядо Коледа, щях да му пратя тоя каталог…
Не съм фен на разните генерални подслушващи неща, анализирането на трафика и връзките между хората и ги намирам за гадни, но останалото всъщност е … готино.

Пиша това, за да отбележа, че всъщност съм ужасен човек и такива като мен ще унищожим света. Забавлявайки се.

Не мислех да пиша повече по темата, но очевидно има нужда.

Предполагам, много хора са чували за ICTY и ICTR – трибуналите за военни престъпления съответно в бивша Югославия и в Руанада. Нуждата от тях е най-вече поради невъзможността локалните власти и локалният съд да проведат достатъчно безпристрастни процеси.
(след някакво четене на протоколи и други данни от подобни съдилища мога да приема, че са сравнително безпристрастни).

Крайно време е да се направи такъв съд за американските военни престъпления.

Тия дни wikileaks пуснаха данни за по-голямата част от затворените в Guantanamo, оценки за опасността от тях и т.н.. Документите биха били смешни, ако не се отнасяха за истински човешки животи (пуснаха и малко видео записи, които би трябвало да се гледат на собствен риск). Като цяло, американците стават пак за смях.
Проблемът идва от другаде. Department of Justice е пуснал ето това писмо до всички адвокати на затворници, казвайки им, че тази информация, въпреки че е изтекла, не може да се използва в защитата на клиентите им за получаване на habeas corpus (което е стандартно човешко право, поне според конституциите на нормалните държави (вкл. САЩ)).

Нямам желание да обяснявам колко точно гнусно е това – прочетете статиите и си правете изводи сами. Съществуването на подобно писмо обаче твърде много се приближава до мерките, взимани от СССР за политически процеси.

Тия дни не ми остава много време да пиша, а и няма за какво, но пък има развитие по една стара тема – WikiLeaks.

Има няколко неща, които трябва да се споменат. Първо, има обвинение за изнасилване срещу Julian Assange, което е такова само според шведския закон и се базира на това, че той преспал с две различни девойки в рамките на няколко дни, те разбрали една за друга (защото се хвалели в twitter), имало и някъде скъсан презерватив в цялата работа, та от цялото това нещо е сглобено обвинение, което стигна и до Interpol. Във всеки един друг случай и съдът, и обвинението биха се изсмели на цялата работа, но в момента различни хора/правителства имат огромно желание да го накарат да млъкне.
В момента тече предварителното дело за екстрадирането му от Англия (където той им отишъл на крака в близкото полицейско управление, след като пуснаха Interpol-ската заповед за арест).

В twitter wikileaks си казаха, че ще продължат да пускат документи без значение какво се случва с Assange. Самият проект до момента има 748 mirror-а (един от които при мен (не, не планирам скоро да ходя в щатите, бъдете спокойни)) и постоянно се увеличават. В момента цялата работа е на принципа да се застреля вестоносецът, и то даже не той самия, а негов представител – не мисля, че има сериозно съмнение, че проектът ще продължи и без Julian.

Мерките срещу wikileaks не спират – MasterCard им блокираха плащания, преди малко и Visa, paypal им спря account-а (който даже не беше техен, а на Wau Holland Foundation, които приемаха даренията и които правят и други полезни неща), блокираха личната сметка на Julian Assange в една швейцарска банка (и беше пусната подробна информация колко пари има там, които се оказаха не-особено-много, въпреки разните предишни обвинения и измислици колко пари бил източил той самия от даренията).
Разбира се, през същото време много хора се опитват да омаловажат изтичащите данни (чиято истинност, между другото, никой досега не се е опитал да оспори), не били нещо ново и т.н.. Може да не са нещо ново за хората, които вярват на непроверени твърдения, или за тия, които се занимават с дипломация, но за останалите хора там има наистина много нови неща (и е много забавно колко извинения потекоха по разни публични канали, на Хилари Клинтън половината и програма вероятно е заета с това).
(говоря само за последните документи. Останалите неща, които са публикували също са много важни, например пълните документи на сциентолозите и мормоните, а други техни leak-ове доведоха до интересни дела и присъди).

Очаквам скоро да се вдигнат достатъчно от разните content-providing индустрии в защита на Wikileaks, особено хората от порното, най-вече защото законите, които се опитват да пробутат разни хора в момента, за да ги направят незаконни (за който не е наясно – САЩ не са повдигнали още обвинение срещу Wikileaks или Assange, защото нямат закон, по който да го направят) ще засегнат и тях. Днес – закон против изтичане на документи, утре – метод за налагане на морални норми в Internet, вдругиден – Китай започва да изнася за света техния firewall за локално инсталиране…

В момента тече поредният скандал свързан с Wikileaks, свързан с изтеклите около 90000 документа за войната в Афганистан.

Wikileaks са известни с най-различните документи, които да успели да пуснат – информация за пране на пари, за различни замърсявания от различни корпорации, за източването на исландските банки в разгара на кризата, както и с това, че досега никой не е успял да ги накара да свалят някаква информация. Една швейцарска банка беше успяла да им отреже domain-а за малко, а повечето държави от типа на Иран и Китай ги филтрират както могат, но това е в общи линии максимумът, постиган срещу тях.

В момента по вестници и всякакви други медии има обсъждане за и против – дали информацията, която изнасят няма да доведе до жертви, как може така да изнасят секретна информация, дали в крайна сметка те не са една много полезна структура за демокрацията като цяло. Нищо ново под слънцето, само че…

Само че стилът на тези, които пишат срещу тях е един такъв стандартен и очевиден, като на ръководена PR кампания. На база на стария принцип FUD (fear, uncertainty and doubt) се развива един натиск срещу тях (очевидно силно подплатен) да ги оплюе и омаскари достатъчно, та достатъчно хора да не им повярват. В началото беше кампания по темата как wikileaks си харчели парите от даренията, с информация от някакъв “вътрешен” човек, как Julian Assange (основателя и основен човек) бил някакъв зъл арогантен тип, сега застрашават живота на хора в Афганистан…

А всъщност това, което wikileaks направиха с тези документи беше много просто, почти 1:1 заключението от книгата на Philip Gourevitch за затвора в Abu Ghraib – друга държава, друга война, но същият случай – че след края на бойните действия никой не е имал идея какво да се прави. Там стоят едни войски, убиват ги, те убиват малко (малоумни) ислямисти, малко журналисти и прилично количество цивилни, и всичко това – понеже никой няма идея какво да правят. Очакването е било, че след като се премахне текущия режим, народът там ще се хване и ще си вдигне за една година всичките нужни институции, за да си направят демократична държава – силно оптимистично за държави, които познават осново религиозни и други диктатури. Да бяха погледнали нас – 20 години след тоталитаризма още не сме докарали нещата до някакво достатъчно свястно ниво, а поне на теория сме имали на какво да се базираме.
(Искам да вметна, че като цяло не съм против свалянето на талибаните и на Саддам. Специално за талибаните може да се съжалява, че не са ги избили всичките – тъкмо и те щяха да са щастливи, че си отиват в техния рай)

Колкото до Julian Assange, чел съм за него и съм си говорил с него на живо (на CCC Kongress-а) – човекът всъщност е един (сравнително) нормален интровертен и съсредоточен до побъркване техничар. Компютърджия от малко по-старото поколение, занимавал се с хакерстване, осъждан един път за такива неща – единственото сравнително тъмно петно в биографията му – той решава, че не му харесва светът в който живее и се опитва да направи нещо по въпроса. Отделя едно сериозно време на обмисляне, пише един-два paper-а и измисля идеята за wikileaks. Заедно с още няколко човека успява да я реализира – система, чрез която може да “изтича информация”, прикривайки източника и правейки пракчитески невъзможно премахването и. Системата до тук наистина се е доказала – както отбеляза някой, wikileaks за една година са изкарали на показ много повече кирливи ризи, отколкото да речем washington post за последните 20 години.

За хора като него има един съвсем прост термин.
Герой.

Някой, който е направил това, което много от нас смятат за нужно, ама на никой не му стиска.