2012-01-19 ефекти от лечението
by Vasil KolevТака определено е по-добре.
Няколко дни, в които комуникацията беше основно по работа и максимално кратка (и включваше пускане на отделни jabber сървъри за отделни проекти, за проста вътрешна комуникация) имаха лечебен ефект. Имах малко повече телефонни разговори и си писах поща с хора, с които по принцип си говоря по messenger, както обажданията на навика да си пусна/погледна messenger-а, twitter-а, новините или нещо такова, но не бяха кой-знае колко силни.
Не е ясно какъв ще е ефектът от възстановяването на комуникацията с хората и дали пак ще е в същия вид. Може би ще ходя на едно ИББ на месец и ще пускам messenger веднъж на няколко дни.
Имаше няколко човека, които малко ми липсваха и много, които не.
И може би е крайно време да си кажа. Аз не харесвам хората. Не харесвам човечеството. Яд ме е, че изглежда съм твърде тъп, за да откривам достатъчно по-умни от мен хора, с които да си говоря (а аз че съм тъп, няма какво да се спори). “Мизантроп” звучи като прилична дефиниция.
Дебъгвам хора, защото са ми интересни проблемите. Много рядко самият човек ми става интересен, през останалото време просто ровичкам хора, защото ми е скучно.
Не помня имена, защото не ми трябват. Съвсем автоматична реакция си е.
Ако някой не е схванал, че не съм добър човек – пиша го в прав текст ето тук – аз съм лош, неприятен, гаден тип.
А глупостите, елементарните проблеми, липсата на каквато-и-да-е мисъл във всички просто ме побъркват. Вероятно има нещо много сбъркано в мен, че се опитвам да дебъгна света и да оправя всичко, но всичко, което намирам за грешно просто нещо ми бърка отвътре да го оправя.
(едвам се оправям със себе си и моите глупости, все пак)
А не мога да спра дебъгването, да не обръщам внимание на глупостите – в момента чета една книга и половината от мислите са ми по темата “какво му има на автора и дали е проблем на цялото им общество” (“1Q84” на Харуки Мураками).
Някой ден ще си поръчам тениска “Не ви понасям, виждате опита ми да се държа прилично”. Или “Напомняйте ми, че антипсихотиците ми са в десния джоб”.
(а преди малко се опитах да си отворя twitter-а и не можах да почна да го чета, стана ми гадно)
Tags: крокодилски, мизантропия