2012-01-26 лъжи
by Vasil KolevМразя да лъжа (вероятно защото не го умея). Мразя да слушам лъжи. Още повече мразя да се налага да ги казвам.
Едно от дразнещите неща на обществата, в които живеем е нуждата почти непрестанно да се лъже. Децата биват учени да не лъжат, докато не започнат сами да схващат, че определени лъжи са всъщност задължителни (или докато не открият, че при правилно лъгане нещата са по-добре).
Всеки може да се огледа наоколо и да види различни причини и проявления за/на лъжите. Например, когато хората смятат, че ще бъдат обвинени в нещо и не могат/искат да поемат отговорност, като в класическия случай – идва потребител с проблем, питаш “Какво се е променяло в последно време” и автоматичната реакция е “Нищо”.
После всички осъзнават, че да лъжеш води до по-лесен живот в доста ситуации, и докато се усетят така са се оплели, че няма спасение. Аз така от време на време осъзнавам, че да се лъже е по-добре, след като съм казвал директно какво мисля и толкова съм се уморил, че някакъв инстинкт захапва и почвам да говоря каквото е нужно, направо минавам на автопилот. Това води до пиене, понеже алкохолът ми помага да се понасям (и околните) в такова състояние.
Има момента със самозалъгването на някои хора и колко е трудно да се говори против него. Например въпросът от страна на жена “това добре ли ми стои”, или еквивалентът от мъжка страна (някоя девойка може да ме допълни какъв е). Свикнали сме, че другите ще обръщат внимание на нашите самозаблуди и желания в името на социалната традиция и “ненараняването на чувствата”, което води до интересни реакции, когато се каже нещо различно (помня как една девойка си беше боядисала косата на сиви кичури и след като и казах честното си мнение (“Изглеждаш като бабичка”) бях гледан лошо два-три дни).
Да не говорим колко дразнеща е неспособността на хората да се погледнат и да схванат някои базови неща за себе си, дори отказват да идат поне на психар да им ги обясни.
(не че голяма част от психарите могат да се справят със задачата или биха искали да се занимават с подобна помия)
Лъгането е уморително, животът в лъжа – още повече. Неефективно и тъпо е да се усложнява някаква базова система като социалните отношения – те са инструмент, не крайна цел. Изглежда все едно да добавяш елерони на чук…
От друга страна обаче да не лъжеш изобщо в текущото общество е тежка задача (може би и невъзможна, т.е. не би било живо). За това една прилична цел е да се лъже колкото се може по-малко и да се надяваме, че в един момент ще падне до 0.
Това по-горното да се приема като моето оправдание, че ще се старая да лъжа по-малко и като предупреждение за всички, на които им хрумне да си говорят с мен.
Tags: крокодилски, мизантропия
January 27th, 2012 at 01:10
хех повечето хора не само предпочитат, ами даже държат да бъдат лъгани – и не говоря за външен вид или нещо за тях, а за екстрасенси, религии, гадатели, хомеопатия, пауър баланс гривни, книги за себепознание и изобщо цялата данък “Глупост” индустрия срещу която като каже някой нещо и спам филтъра му се задъхва заради… да де, задъханите и надъхани правоверни които направо са готови да убиват (поне виртуално) в името на лъжата/ите (обикновено са повече и дори да си противоречат и отричат взаимно няма проблем – ванга БПЦ примерно) която изпълва живота им със смисъл а съзнанието им със самочувствие за задоволство от “духовно” и интелектуално превъзходство…
January 27th, 2012 at 06:03
Точно така! :) Чудесно си формулирал това което отдвна си мисля. Да го духат на фона на мрежата за която лъжата е просто повреда покрай която истината се рутира – само така ще има повече ресурс за да се справим с излишната пропаганда и суета. А дори не сме започнали да говорим за егото което със зъби и нокти раздира душите ни от страх от хаоса на вселената. Как да сме щастливи при такива фундаментални еволюционни багажи, да го еа? :D
January 27th, 2012 at 09:48
От една страна, смятам че комуникация означава предаване на информация на отсрещната страна, а не подобряване на психическото й състояние. От друга, умни глави (психолози, математици и вся …) твърдят че лъжата и лъжците са като ваксините. Ако изчезнеха, щяхме да свикнем с истината и една случайно появила се лъжа (напр. Китай напада Америка) би имала огромни последици. А щом Вселената е могла да се появи случайно, защо да не могат и лъжите?
Това, което ме смущава е статистиката на психолозите. Излизат разни числа за дневния брой лъжи на човек (между 20 и 100). Или аз с моите 0.х до 1 лъжи дневно съм откачен, или хората лъжат много, или лъжат психолозите.
Ванги, БПЦ-та и подобни нямат субективното усещане че лъжат, но и да го имаха, те пак си имат оправдание: правят го за добро. Ама не казват за кого е добро :)
January 27th, 2012 at 11:51
Няма нищо по-приятно някой да те попита как му стои дадена дреха и да му кажеш, че е ужасна, просто защото е ужасна :) PRICELESS
January 27th, 2012 at 13:02
След вчерашния разговор по темата, сутринта случайно попаднах на следния цитат: “Старанието да бъде перфектен изхабява човека.” (М. Твен)
И малките, и големите лъжи, които си наговаряме са с цел да бъдем харесвани, необвинявани, перфектни, да оправдаем очаквания.
Та към последната част от писанията ти – решението е да приемем “неперфектността” си и да намерим хора, които също я приемат. И да се примирим, че сме един продукт, който не може да има твърде много целеви групи :)
January 27th, 2012 at 13:29
@Иван, мога да направя аналогия с … едрата шарка, ако не се лъжа – разкарали сме я, имаме си ваксина за всеки случай и нямаме проблем да живеем без нея.
@LordDoskias, ти схващаш ли какво пишеш и има ли в тебе някакъв съзнателен процес изобщо?
@Яна, тва е гадно решение :) Даже силно казано е решение, то ние така правим по принцип…
@Longanlon, като чета какво си писал си представям как се задъхваш. Пиши по-спокойно :)
@afxx, опитал си се да кажеш нещо, но не се е получило. Пробвай да си прочетеш писанието и да видиш дали можеш да извадиш някакъв смисъл от него…
January 27th, 2012 at 14:07
ето ти помощни тагове: страх от неизвестното, ego death, първобитно общинни порядки, глобална нервна система
:D
January 27th, 2012 at 14:12
@afxx, ето ти помощна идея – прочитай си това, дето си написал, преди да го пратиш.
January 27th, 2012 at 15:31
aз съм най-спокойния човек, когото не познаваш :)
January 27th, 2012 at 17:45
Чувал съм за някакво научно твърдение че способността ни да мислим/спорим се е развила като начин да убеждаваме другите да ни отстъпват нещата които искаме (като например храната си). В този смисъл може да се каже, че истината е сравнително скорошно откритие и хората все още не са се приспособили към него. Поголовно е схващането, че истината е нещо лично, непостоянно и изменчиво, зависещо от гледната точка.
Подобно е положението с логиката и научния метод. Много неща ни звучат убедително, въпреки че често са базирани на погрешна логика или на напълно нереални предпоставки.
Единствения начин е да се тренират децата още от малка възраст да мислят логично и критично. Но досега не ми известно някой да се е пробвал…
February 1st, 2012 at 00:01
Стайнбек е казал нещо много вярно: „В истината има повече красота,дори когато красотата е отвратителна.“
Повечето хора така експлоатират лъжата, че дори не си дават сметка за това. Те просто не усещат, че лъжат! Мисленето им автоматизирано да го прави… А има и човешки области в които лъжата и манипулацията са важен инструмент. Повечето “развити” общества не могат да минат без лъжата, за да обличат нещата в нещо по-лицеприятно. А и за да не лъжеш трябва да можеш да “понасяш” истината, нещо което не всеки може. Но тук влизаме в дълбоките води на психологията и психиатрията…
Аз също се стремя да не лъжа, и разбира се си плащам за това.
@Иван, логичното и критичното мислене според мен идват с доста подводни камъни, за тоя който не може да ги експлоатира правилно. Така, че не се знае дали е “единствения начин”. Дядо Юнг е писал доста по въпроса, но ми е трудно да понеса някои от теориите му, затова прекъснах четенето му.
February 19th, 2012 at 14:09
Гледам, че трябва да се говори с мъдрости, тъй че “не е луд тоя, дето яде баницата”. Като се каже, че трябва да се стремим към истината, се има предвид, че трябва да се стремим да я търсим и намираме, не да я създаваме за другите и да им я даваме на тепсия. Който не е достатъчно логичен или силен интелектуално, нека консумира лъжи, защо да го затормозяваме с истини? Наша работа ли е да оправяме/помагаме на другите?
Отделно че наистина понякога лъжата само прилича на лъжа. Като ме питаш дали е било хубаво, ти всъщност ме молиш да ти кажа, че е било невероятно. А на мен примерно ми е такова влюбено, че ще ми е хубаво даже само да ме гушкаш. Ами… ще ти кажа, че е било толкова съвършено, че утре искам още. Сега кой кого излъгал и дали излъгал, а? И тая ситуация как я виждате, изразена само чрез истини?
– Мило, имам проблем със самочувствието, може ли да ми направиш комплимент?
– Всъщност беше кратко, тихо, скучно, а и изобщо не уцели момента – гледах тавана и си мислех за филма, който ми прекъсна. Но понякога ставаш.