татко Крокодил

Явно не съм свършил със серията мрачни постове :)

Следвайки стандартната админска практика да се планира за всякакви ситуации, преди да вляза в болницата седнах да си направя завещание, консултирайки се с разни разбиращи хора. Ето малко информация по темата, със стандартния disclaimer (вицът “не съм експерт”):

Първият въпрос беше как точно да реша въпроса с паролите (дискът ми е криптиран, някои неща по него също). Решението беше ssss, схема, разработена от Ади Шамир за разделяне на някаква информация м/у много хора без те да могат да я разберат поотделно (сравнително близко до идеята да раздадете на хората различни неща, които като се XOR-нат, да дават това, което трябва). Схемата дава възможност и за redundancy, т.е. в моя случай един стринг от три мои пароли беше разделен на 8 части, като бяха нужни 6, за да се възстанови. От тях пет са в различни хора, три са в самото завещание, като целта е хората без завещанието да не могат да стигнат до тях, но със самото завещание и без двама човека пак да могат да се извадят.
Тук има един проблем, че в крайна сметка е практически възможно без мен самият да ми се измъкнат паролите, но рискът е сравнително приемлив.

Последваха количество юридически консултации. Полезните неща, които научих бяха следните:
– Има дефинирани наследници, които имат запазен дял, т.е. например ако сте женен, не може да оставите всичко на локалната проститутка, някаква част е запазена за жена ви и децата ви;
– По принцип има данъци за наследството, но те са над 250 000 лв (според чл. 36 на закона за местните данъци и такси и т.н.), та за хора като мен, дето нямат недвижимо имущество и всичко, дето притежават се събира в тия граници не са проблем. Някои хора прехвърлят предварително различни неща, моят случай не е такъв.
– Завещанието трябва да е собственоръчно написано и подписано, иначе трябва да се плаща по едни други такси заверяването му от нотариуса.
(отдавна не бях писал толкова много на ръка)
(Подготвянето на самия текст се оказа неочаквано тежко, на няколко пъти прекъсвах, за да върша нещо друго – не очаквах толкова да ми повлияе.)
– Даденото при нотариуса завещание се отваря, когато някой отиде там да го поиска – отварят го, гледат дали е споменат, ако да – дават копие. Нямат начин да разберат през някоя система, че се е случило (т.е. имат, ама трябва всеки ден за всичките хора със завещания да цъкат), но поне информация се праща в Агенцията по вписванията, та хората да знаят къде да търсят.
– В завещанието ми има една част, която казва тялото ми да се дари на близко медицинско учебно заведение, ако е възможно. Споменаха ми, че това трудно ще стане, понеже доста често завещанията се отварят след погребението, та да спомена – казал съм го, обърнете внимание и не изхвърляйте ценния материал :)
(иначе МЗ е уредило горе-долу нещата в наредба 2 от 18.05.2012)
– Самите завещания (ако имате няколко) се гледат по дата, и могат да отменят предните или просто да ги допълват (малко като обектното наследяване). Изобщо най-важните неща за писане вътре са кой сте, кога сте го писали и подписът.
– Хубаво е всичките наследяващи да са добре идентифицирани, с три имена или данъчен номер/БУЛСТАТ.
– Няма trigger-и в цялата работа, и в общи линии всичко освен завещанието ви става невалидно в момента на смъртта. Исках да оставя някакви оборотни пари за наеми и т.н., ако умра и единственият вариант се оказа да се направи с някой доверен човек.

Като цяло съм разочарован сериозно от съществуващия легален и банков инструментариум. Хубавото е, че поне има някакви сносни default-и, които би трябвало да вършат работа на повечето хора, и ако не държите да правите нещо извън тях, може да си спестите всичките тия забавления.

Tags: крокодилски

This entry was posted on Thursday, June 13th, 2013 at 23:08 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.