In this moment I am happy
by Vasil KolevТия дни си смених (пак) заглавието на блога, и от нямане на работа (или по-точно като почивка от разни неща, като например писане на лекции) и поради повредите, които се получиха в главата ми от четене на философски и подобни книги (“Моите правилни възгледи за всичко” на Лешек Колаковски (бля), книжката с афоризмите на Талеб (клишета от задник) и “The other side of sadness” на George Bonanno (страхотна книга)) реших да попиша малко глупости.
(приемете предното гигантско изречение като предупреждение)
(“In this moment I am happy” не знам откъде идва, брат ми си го беше написал на вратата едно време)
tldr: Светът/животът са прекрасни.
Та, светът е прекрасен. Слушам много хора да се оплакват от него, от живота и вселената като цяло, но това винаги е една изкривена картина, в която са извадени само нещата, които не им харесват.
Има няколко важни неща, които се пропускат:
Повечето проблеми са временни. Времето ги оправя, ние ги забравяме, или просто осъзнаваме колко незначителни са. Рядко има смисъл да им даваме да ни пречат да се радваме на живота.
Винаги има нещо интересно около нас. Да ти е скучно е признак или на някаква депресия, на тъпота или просто на нежелание да се направи нещо по въпроса. Човек с достатъчно желание и малко вътрешен мир може да си живее добре даже сам в главата си (както аз правя от време на време).
(като допълнение – винаги има нещо хубаво наоколо)
Имаме избор. Ако ще да е дали да живеем или не, избор винаги се намира под една или друга форма, остава да се възползваме от него.
(аз лично съм против самоубийството и дори съм говорил на хората против него, но да отнемеш избора и като цяло надеждата за някакъв резервен вариант е нещо доста гадно и не бих го причинил на никой)
В общи линии как се чувстваме е въпрос на личен избор. Дори да ни липсва способността съзнателно да го решим и реализираме, в наши дни се продава достатъчно добра дрога, че да го поправи.
Спасението на давещите се/нещастните/страдащите си остава в техните ръце.
(бяха ми споменали, че звуча будистки – мисля, че будистите са по-скоро на принципа “животът е гаден, ама какво от това/ние ще се справим и ще ни е спокойно въпреки това”, което аз намирам за примиренческо и като цяло за грешно)
Tags: глупости, крокодилски
May 21st, 2014 at 01:26
Интересен контраст с постовете от началото на януари
May 21st, 2014 at 07:21
По-скоро “живота е страдание, затова ще се абстрахираме от него”. Не мисля, че е примиренческо или пък грешно ;-)
May 21st, 2014 at 07:51
@heth, всъщност двете неща не си противоречат. Как възприемам света (нещата от януари) не променя той какво представлява (този post) :)
May 21st, 2014 at 09:33
“In this moment I am happy” ми звучи като от частта преди припева на Incubus – Wish You Were Here. Песента е от 2001, така че има шанс хронологията да излезе.
May 21st, 2014 at 13:08
Малка корекция за будистката доктрина за страданието, която никак не е примиренческа.
Първата благородна истина казва, че животът има/е страдание. Но…
Втората казва, коя е причината на страданието.
Третата казва, че страданието има край.
И четвъртата показва пътя към отърваването от страданието.
https://en.wikipedia.org/wiki/Four_noble_truths
May 21st, 2014 at 13:20
@hdeshev, статията в wikipedia е доста гадна, и съм преписал нещо от Bonanno по темата – http://pastebin.com/06iWUtfN .
За мен “животът е страдание” е приемане на нещо, което не е задължително да е така.
May 21st, 2014 at 18:00
Много як пост, а докато го четох слушах “Темна ли е мъгла паднала”, където се пее:
Темна ли е мъгла паднала,
та не мога да те видам аз?
…
Не е темна мъгла паднала,
най си ти сама заплакала.
Не е черна нощ зачернила,
най ме скри земята, черната!
June 14th, 2014 at 10:16
Аз като я чета тая статия за благородните истини, от обяснението на това “страдание” ми се струва че “неудовлетворение” е по-близо като значение, демек не нещо което се случва около теб или съществува обективно, а ти как приемаш нещата около теб. В такъв аспект трудно може да се говори за примиренчество, защото говорим за лично отношение и цялата доктрина е по-скоро как да се промени това лично отношение, което е точно обратното на примиренчество.
NB: не съм будист и тия размисли са само на базата на повърхностен прочит на линкнатата статия :)