татко Крокодил

(и преди да съм разписал хилядите неща от openfest, нещо, което ми се мотае в главата поне от година, и което Public Choice III ми доизясни)

Нещо много фундаментално в живота (и информатиката) е trade-off-а, или компромисът. Оказва се твърде често срещан, и реално погледнато незаменим като метод за решаване на проблеми. За съжаление ще трябва да дам някаква формална дефиниция, понеже ще ми трябва надолу …

Прост пример за компромис е да имаме някакви пари N и двама човека, A и B. Нека да имаме функция U(P, X), която за P ∈ {A, B} и 0 < X < N може да ни даде някаква “полезност” на свършеното от човека, като целта ни е да максимизираме U(A, X) + U(B, N-X). Безкомпромисните решения са X=N или X=0 (т.е. да дадем всичко само на единия), всичко останало е някакъв компромис м/у тях, за да се получи по-добър резултат.
(моля също така да се консултирате с вица за сферичния кон във вакуум, преди да продължите)

Повечето технически проблеми включват някакъв вид trade-off, за да се решат, дори има стандартен такъв термин, time-memory trade-off за всякакви алгоритми и решения, т.е. принципът, че с повече памет (поне до едно време) може да се спести време. Един сравнително прост пример, който ми хрумва е lookup дали даден IP адрес е блокиран или не – това може да се реализира с:
– прост масив – яде малко памет, търси се линейно и като цяло е бавен;
– хеш – яде повече памет, търси се константно (worst-case – линейно) и е по-бърз;
– дърво – яде още повече памет, търси се логаритмично, и
– bitmap – един масив от 2^26 байта, в който всеки бит отговаря на отделен адрес, който яде много памет и в който lookup-а е константен.

Когато за някой проблем може да се максимизира всичко и да се постигне ситуация “и вълкът сит, и агнето цяло”, техническият термин за решението е “hack” и е любим на всички ни.

Проблемът е, че няма hack за всичко, и реално всички организации, действия и решения, които включват други хора изискват някакъв тип компромис. Живеейки в свят, в който сферичните коне (особено във вакуум) са рядкост, се налага да правим доста такива, за да постигнем каквото и да е. Може да се каже, че цялото ни общество се крепи на компромисите.

А хората не харесват компромиси. Явно някъде ни е заложено, че трябва да стане нашето и хората по принцип дърпат в собствената си посока, като отпускането в чуждата рядко се приема като нещо хубаво, като загуба и отстъпление от собствените принципи. Поради това много компромиси не издържат с времето и се налага или да се преразглеждат, или да се разпаднат.
Никак не помага и това, че няма как да се оцени един компромис, като с функцията по-горе. Тия дни във връзка с openfest ми беше зададен (съвсем хипотетичния) въпрос – дали не е по-добре да се направи една лекция, която е много полезна и информативна, за 50 човека, отколкото една по-малко информативна (с базови неща и т.н.) за 1000 човека. На такъв въпрос смислен отговор няма, начинът да се разбере е да се проведат, да се направи изследване след това м/у хората по някакъв начин (например колко пари биха дали за една такава лекция), да се сумират нещата, да се сравнят, и после да осъзнаем, че принципът на икономистите не води до особено смислени неща и да зарежем упражнението.

Също така има хора, които много трудно приемат компромисите с каквото и да било. Така много често се изпада в ситуация, в която нищо не може да се свърши заради един блокиращ индивид (какъвто случай ми разказваха наскоро), и където липсата на желание/способност за компромис и нежеланието да се търси hack водят до всякакви проблеми (или неслучващи се неща).
(от друга страна, полезността на тези хора за някои неща не може да се отрече, та се налага да се прави компромис с безкомпромисните понякога :) )

Та, накратко, life sucks, and then you die. Единственото смислено нещо, което виждам да може да се направи е да се мисли метод, който без да обижда хората да може да оценява компромисите и да може да се смята как точно да се направи един компромис. От друга страна, не мисля, че е особено възможно и се надявам някой да покаже, че не съм прав :)

Tags: крокодилски, политика

This entry was posted on Saturday, November 14th, 2015 at 14:24 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.