татко Крокодил

Писал съм преди за работната си среда, и понеже при нас във фирмата аз onboard-вам новите хора за оперативния екип, ми се налага да обяснявам как може да се работи по-ефективно (даже си направихме един вътрешен training, в който показвахме кой как работи). Понеже така и не записах моите обяснения, ще взема да ги напиша един път, с колкото мога подробности, може и да е полезно за някой.

В общи линии при работа вкъщи или в офиса нещата са ми по същия начин, въпреки че е малко криво логистично (и може да ми се наложи да си купя още един квадратен монитор в някакъв момент).

Хардуер

Ще започна с по-хардуерната част.

За стол ползвам от 10тина години един Markus от IKEA, и в последните две фирми убедих хората, че това е удобния стол. Издържа много, удобен е, и не е безумно скъп (не е и евтин, около 300 лв беше последно). Аз го ползвам без подлакътници (понеже така може да се пъхне повече под бюрото, като реша).

Гледам да имам достатъчно широко бюро, поне метър и половина. С двата монитора и двата лаптопа (за тях по-долу) си е нужно място, а и аз имам навика да трупам на него, и са известни случаи, в които съм завземал съседни бюра за някаква част от техниката, с която работя. По принцип е хубаво бюрото да е с дебел, здрав плот, та да не клати много (което се случва понякога при моето писане), но по-здравото ми бюро го ползва в момента Елена (на него пък не можех да си сложа стойките), и за това съм измислил допълнително укрепване на монитора.

От StorPool открих идеята със стойките за монитори – ползвам две Arctic Z1 Basic. Дават ми възможност да си подредя мониторите точно както искам, и освобождават място на бюрото, в което може да се озоват други неща (напр. разклонители).

Сравнително скорошна снимка (с грешната клавиатура)

Много години си имах нормален настолен компютър, после минах на лаптоп, и в момента съм на “компромиса” да съм с лаптоп, който да ползвам на практика като работна станция (не съм го отварял от 3 месеца, само си стои и скърца). В момента е T70 дъно (което правят едни китайски ентусиасти от 51nb.com) в T60p лаптопска кутия, която отне един ден флексотерапия за монтажа. Взех си го заради 4:3 монитора и възможността да имам прилично бърз лаптоп (вече съм му сложил 32GB памет, щото 16 не стигаха), с поносима клавиатура – след Tx20 серията lenovo почнаха да слагат още по-гадни клавиатури, а да стоя на T420 почваше да става бавно и мъчително (и да свършват лаптопите).
Ако тръгна да си вземам нов, вероятно няма да обърна внимание на тия подробности и ще гледам основно да му държи батерията и да не твърде малък екрана (и да не се чупи лесно, все пак се мотаят деца наоколо).
Около това минах и основно на жична мрежа, понеже няма смисъл да си тормозя wifi-то за нещо, което не разнасям.

Около пандемията и работата от вкъщи взех стария лаптоп на Елена и го ползвам за всичките видео/аудио конференции. Така мога да правя нещо и да мога да виждам с кого си говоря, и да не си товаря работния лаптоп с глупости.

За самите разговори имам два audio device-а – една Jabra speak за през повечето време и една jabra wireless слушалка за като трябва да съм по-тих (или да съм в съседната стая, докато върви разговора :) ). Специално Jabra speak-а е наистина страхотно устройство, с много добро качество на звука и микрофона и почти невероятен echo cancellation, аз в крайна сметка съм купил поне 5-6 такива и съм давал на разни хора, на които им трябва. Силно препоръчвам – удобно е, чува се добре и не тормози ушите.

Мониторите са много интересна тема. Както казах по-горе, избирах си лаптоп специално с 4:3 екран, понеже 16:9 и 16:10 не ми стигат като вертикала, и най-накрая няколко приятели ми се ядосаха и ми купиха квадратен монитор (Eizo EV2730Q). Отне ми няколко дни да свикна с идеята, и от тогава насам не мога да си представя как живял без него – събира ми се всичко, имам място да си наслагам много прозорци, и като реша да пиша текст като този, мога да го отворя на цял екран на увеличен шрифт и да си пиша на воля. Като гледам, по-голям монитор от този вече ще ми е трудно да ползвам, но този мога да обхвана с поглед и половина и спокойно да гледам 2-3 лога как мърдат, докато работя по някаква система.
За лаптопа, който ползвам за видео конференции ползвам един 24″ монитор, който не е нещо особено (взех го евтино от ebay), целта му е да мога да виждам с кого говоря.

Клавиатурата е почти религиозна тема. След всякакви клавиатури, известно време ползване на IBM Model M и после дълги години лаптопски на Lenovo T серия, като минах на квадратния монитор си взех пак Model M-то. В офиса обаче вдигнаха бунт срещу мен (“не можем да си чуваме мислите, докато пишеш”) и като компромис си взех една Das Keyboard с кафеви switch-ове, която не е лоша, но … не е същото нещо. С пандемията можах пак да се върна на Model M-то (щото не се чува през стената да буди децата) и даже за нова година си взех една от новото производство на Unicomp (pckeyboard.com им е сайта). На цена, с доставката от САЩ ми се върза на същите пари като DasKeyboard-а.
Като усещане, за мен няма по-добра клавиатура, и дори се усещам как copy-paste-вам по-малко, понеже правя по-малко грешки, докато пиша. Единствения проблем на клавиатурата е шумът, но новата версия е малко по-басова и по-поносима за околните като звук (но ако се върнем в офис някой ден и трябва да съм с някой друг в стая, трябва или да е глух, или пак да сменя клавиатурата).

Снимка на старата и новата клавиатури

Като pointing device ползвам един безжичен logitech trackball – не ми се налага да си местя много ръката по бюрото, и поне на мен ми е удобно да си го ползвам с палеца. Налага се да го чистя от време на време (което не се случва особено много с модерните оптични мишки), но аз съм свикнал от едно време, и децата много се радват на голямото топче…

Софтуер

От около 22-23 години съм на Debian, и не съм намерил причина да го сменям. Имал съм периоди на ползване на пакети от Ubuntu, но като цяло си ги харесвам като дистрибуция – ползвам го за работни станции, сървъри и каквото ми се наложи и все още много му се радвам.

Отгоре има стандартен X, и в/у него XFCE с Compiz за window manager. Причината да ползвам Compiz е, че е най-бързо работещия window manager, който съм виждал, най-вече за нещата, които аз правя (например switch на workspace не примигва по никакъв начин). Дава много начини за настройка (което аз обичам, понеже мога да си го напасна до моите нужди).
Основните неща, които настройвам са:
– focus follows mouse, т.е. не трябва да click-на на прозорец, че да ми е на фокус и да работя в него – това много забързва нещата, и дава възможност да се пише в прозорец, който не е най-отгоре;
– 11 workspace-а (достъпни с ctrl-alt-1..-). Първо бяха 10, но не стигаха (те и сега не стигат, но ctrl-alt-= май е заето и е много близо до ctrl-alt-backspace:) );
– ползвам Desktop cube plugin-а за много workspace-и, и съм сложил скоростите на максимум, та на практика превключвам мигновено м/у два workspace-а.

За повечето си комуникация ползвам pidgin с кофа plugin-и за различните messenger-и. Имам едно-две irc-та, два jabber-а, два slack-а, skype, telegram, и вероятно още някакви неща. Pidgin-а е от софтуерите, за които си компилирам и дебъгвам някакви неща (ползвам го от пакет, едно време и си го компилирах сам). Повечето комуникация да ми е на едно място е доста удобно, щото не трябва да превключвам м/у 10 неща.
Понеже за някои неща поддръжката му не е много добра, ползвам и web версиите им – например фирмения Slack, понеже така ми излизат както трябва notification-ите, и от време на време този на Telegram (например като ми пратят контакт).

Ползвам и claws-mail за mail client, понеже имам много поща и не мога да понасям web-интерфейсите за поща. Ползвал съм преди evolution и малко съм пробвал thunderbird, но са ми бавни и неудобни, а claws-а се оправя много добре с десетки/стотици хиляди писма, pgp и т.н..

Ползвам и два browser-а – един chrome и един firefox – google docs и подобни неща работят много по-добре в chrome, а електрическия ми подпис само във firefox, и съм разделил някак кое къде ползвам. Двата browser-а са причината за 32-та GB памет, ядат много (и често развъртат вентилаторите).

Да следя какво правя ползвам gtimelog – много удобно приложение бързо да си отбелязваш какво си правил, и така следя горе-долу какво съм правил през деня, да имам някаква идея кога трябва да си стана от бюрото и да мога да кажа какво съм правил, ако някой ме пита (или аз се чудя).

И приложението, в което на практика живея – xfce4-terminal :) Пробвал съм различни, но този е достатъчно бърз, и поддържа правилния вид прозрачност. Пуснал съм му голям scrollback, и съм сложил Go Mono шрифт (който е серифен, но по някаква причина ми е по-удобен от останалите). Нещо, което много ползвам и не препоръчвам на никой е прозрачността да гледам терминала под него, основно дали нещо мръдва (и което подлудява повечето хора, които ми гледат екрана).

За текстов редактор ползвам vim, на който не съм правил нищо специално, само за някои директории имам да прави git commit всеки път, като запише файл, много е удобно за файлове с бележки и подобни.

Процес на работа

Всичко това е навързано в моя леко странен начин на работа…

Използвам workspace-ите, за да си организирам различните задачи:
– Първия е за messenger, gtimelog и един vim с бележки;
– Втория е за пощата – claws-mail и някакво количество отворени mail-ове, на които трябва да отговоря (ако не ги отворя, няма начин да ги запомня);
– трети до осми са за терминали. Горе-долу workspace за задача, понякога два;
– девети за chrome, десети за firefox;
– последния за неща, дето почти не гледам, например vpn-а или контрола на музиката вкъщи.

Основният принцип, който гледам да следвам е всяко нещо, което ми трябва в дадена задача да е на един клавиш/комбинация разстояние. Например два терминала на един workspace, и като трябва, превключвам м/у тях. Ако ми трябват още, слагам ги на съседния workspace. Ако са някакви по-странни неща, слагам tmux и го деля на две (при моя монитор и хоризонталното, и вертикалното разделяне работят много добре).

Да си погледна messenger-а, ако има нещо светнало, ми е лесна комбинация, да си видя пощата пак, да отида до по-важните задачи (които гледам да държа на началните workspace-и) – също, директно с лява ръка. Ако трябва да ходя до browser-ите ми е малко по-бавно, но за там най-често така и така си трябва context switch в главата.

Нещо, което също много ми помага, понеже през голяма част от времето си пиша с хора е, че сменям кирилица/латиница с caps lock – един клавиш, на лесно място. Идеята с shift+alt винаги ми се е виждала ужасна, и много често задейства контекстните менюта някъде. Като добавка, ползвам kbdd за да помни в кой прозорец на какъв език съм бил, та да не се налага да превключвам постоянно, като се местя м/у комуникация и терминалите.

Разни

Има разни неща, които съм спрял да ползвам, щото са ми пролазили по нервите. Може би основното такова нещо е Gnome и повечето му неща – терминалът е бавен, windowmanager-а също, и основната работа на разработчиците му беше да премахват настройките, които ползвах. След като един път ми отне половин ден да убедя курсора ми да не мига (или някаква подобна глупост), минах на Xfce.

По същия начин зарязах evolution, понеже ядеше гигантски количества памет и ставаше все по-бавно и по-бавно. Claws-mail ми върши същата (и по-добра работа) с няколко пъти по-малко ресурси.

This entry was posted on Tuesday, January 26th, 2021 at 14:55 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.