2025-03-24 HackTues 11
by Vasil KolevТази година StorPool бяхме спонсор на HackTues 11, и едно от нещата, които търсеха от нас, бяха ментори или членове на журито. Аз предпочетох да съм ментор, и се уговорих да си работя от там за двата дни на хакатона (четвъртък и петък).
Седмицата преди това бях в Тайланд за FOSSASIA, та бях изпуснал някакви неща (и ми се обаждаха да ми кажат да си попълня някакви документи). Та за някои неща нямах добра идея и ми ги разказваха в движение.
По правилата тази година, отборите си избираха менторите. Мен ме избра екип W-BT. Според тях основно заради python-а, който бях написал, че знам, според neter, понеже проектът им бил свързан със стари хора и им трябвал някакъв такъв.
(чак пък стар, само три пъти по-възрастен съм от тях)
Бяха (учудващо, поне за мен) добре организирани – бяха измислили какво точно ще правят още преди да се видя с тях, имаха сравнително добро разпределение на задачите, и дори за да избегнат забраната за всички под 9ти клас да стоят по цяла нощ/спят в залата, бяха си взели едно airbnb наблизо, от което да работят през нощта (което ми се видя като много добър hack).
Аз изкарах с тях двата дни и гледах да не им се меся много, и определено да не им решавам аз нещата (мисля, че се гледа криво на това менторът да ти напише кода), но debug-вах някакви неща, помагах с git и setup на работни среди, оправяне на текст и с измислянето на въпроси, които могат да очакват от журито.
(in other news, чудя се дали има смисъл да направя лекция “debug чрез print”, за нея имам страхотна история, която включва Алан Тюринг и Клод Шанън)
Не знам обаче как работеха всичките в тоя шум. В “Джон Атанасов” бяха наредени маси за всички отбори, бяха им докарали ток, и всички си работеха, но имаше много разговори и около 50-55db фонов шум (според калпавия измерващ app на телефона ми). Аз имах и някаква друга работа и определено ми пречеше, та по средата на хакатона се прежалих и си поръчах свестни слушалки (които ще дойдат съвсем навреме, следващата седмица…). Мисля си, че това беше основната причина да съм толкова уморен събота следобед и да не остана за финалната част, прибрах се и си легнах.
Та след като си направиха последните commit-и в 6:50 сутринта (при 6:59 краен срок), моите хора се явиха пред журито в 10:39. Това не беше най-лошия вариант де, имаше хора пред журито в 08:00, т.е. съвсем да не могат да поспят. Мисля, че бяха едни от най-добре справилите се с тази част, въпреки шума (част от полуфиналите бяха отстрани в “джобовете”, където на OpenFest-а слагаме детския кът и щандове, и нямаше начин да се ограничи шумът), ранния час и средно подлите въпроси от журито.
(Тая цялата работа със съня и денонощната работа ми докарва смесени чувства. Аз и като малък обичах да си доспивам, и въпреки, че съм правил разни неща за цяла нощ, като е трябвало да подкараме нещо счупено, също така спокойно мога да кажа, че почти всичкият код, писан в такова състояние е бил за триене после. Та, не знам това колко отговаря на реалния свят.
От друга страна, аз съм тръгнал от състезателното програмиране, което май още повече не отговаря на реалния свят, та вероятно нямам право да се оплаквам.
И ако моите деца някой ден поискат да ходят на такъв хакатон без спане, сигурно няма да съм много щастлив с идеята, ама ми се вижда малко вероятно да ги откажа…)
От нещата, които ми направиха неприятно впечатление (както и на колегите) беше начинът на използване на AI нещата и цялостното очакване, че те “знаят” какво правят. Имаше не само “дай chatgpt-то да ни изгенерира еди-какво-си”, но и в самите проекти имаше “и това го подаваме на OpenAI и то ни отговаря” (любимият ми пример беше при един проект, който анализираше извлечения от банкови сметки, как един член на журито пита “Добре, аз ей-сега му дадох един PDF от някакъв курсов проект, и то от него си измисли някакво голямо количество транзакции, това очаквано ли е?”). Мисля, че трябваше да има награда за не-използващи AI, или поне ползващи го по смислен начин.
(фирмената награда я дадохме на отбор, който това го беше направил както трябва)
Изобщо, тоя стохастичен папагал не е достатъчно добре разбран, и се струва магия на всички, както blockchain-а (който беше “тук нещо се случва и ставаш богат”). Чудя се дали мога да намеря някой да го обясни правилно.
Обаче най-важното беше, че всички бая се забавляваха, въпреки че подобно събитие по дефиниция си е напрегнато (и всичкият му график беше твърде оптимистичен, например почти без почивки между представянията за полуфиналите). Настроението се беше пренесло и върху журито – тяхната работа на практика е да се заяждат с участниците, но се усещаше един такъв тон на забавление в цялото нещо.
На финалите в журито имаше един член (който заслужава отделна награда), който изнамираше паролите, които хората бяха commit-нали и влизаше по админските и контролни системи на повечето проекти (един отбор си беше забравил AWS (или GCP?) token-ите в някакви commit-нати файлове и можеше да им се спре всичко). При един от отборите беше питал “Ама тук сте оставили админската парола на keycloak-а (през който минава всичката автентикация на приложението им) в един файл, то така не може ли всеки да влезе да вижда тия неща” и от отбора сравнително бързо успяха да отговорят “Ами то ние сме я сложили там, за да може да я види журито и по-добре да разгледа проекта”.
(5 минути смях в залата и ръкопляскания)
Ако мога да участвам догодина, едно от нещата, които бих направил/помогнал биха били някакви допълнителни workshop-и преди събитието, особено за по-младшите участници, за неща “как да работим по-ефективно” (сега е имало някакви, провеждани от предишни участници, но не мисля, че нещата, дето ми се иска са били засегнати). Това ми беше с доста участници наблюдението, че можеха да си спестят прилично време, ако ползваха alt-tab, разни други клавишни комбинации и като цяло някаква по-ясна организация на работното пространство. Мога даже да цитирам един разговор от при мен,
“Ползвай стрелката нагоре, защо се мъчиш да го пишеш наново”
“Уф, и баща ми все това ми казва”
Tags: събития