2025-04-27 две политически истории
by Vasil KolevДве истории от днес, донякъде свързани с националната конференция на “Да България”.
(за пръв път съм само като присъстващ, не като организиращ или инфраструктура. Странно усещане)
Системите за гласуване са криво нещо. Не стига, че има теорема на Arrow, ами и доста неща не са съвсем очевидни.
Да речем, че имате 4ма кандидати и трябва да изберете 2ма от тях. Някои опции са:
– По един глас от всеки гласуващ за 1 кандидат;
– По един глас от всеки гласуващ за възможна двойка кандидати;
– По един глас от всеки гласуващ за 2ма кандидати;
– Condorcet и взимане на първите двама.
Във хода на обсъждането някой каза за първите два варианта, че са еквивалентни като резултат. Стори ми се грешно, но нямах времето да си го разписвам, а и за конкретния случай нямаше да промени крайния резултат. Но контра-примерът е съвсем прост:
Кандидатите са ни A, B, C, D;
Взимаме N човека, които предпочитат кандидатите в ред (A, B, C, D) и M човека, които предпочитат (C, D, B, A). На първия метод първия вид хора ни дават N на брой A и M на брой C, а вторият ни дава N на брой (A, B) и M на брой (C,D), та при всяко N > M имаме съвсем различен резултат.
(и това дори не е особено патологичен случай на разпределение на предпочитания)
Вторият и третият вариант са по-близки, но съм почти сигурен, че и за тях може да се измисли някаква патология.
А последният, въпреки че би бил най-честен и точен, има проблемът, че трудно се обяснява и не се поддържа от “стандартните” софтуери за гласувания. Също, хората не обичат сложни избори, дори двойките кандидати бяха криво погледнати, какво остава ако трябва да ги степенуваш всичките…
(въпреки, че това трябва да е лесно, понеже точно така би трябвало да е в главите на хората)
Другата история всъщност беше по-големия разговор, за това колко лидера трябва да има. Аз в самото начало предложих да има трима, като възможност за избягване на deadlock-ове, и понеже това е нещо, което съм виждал да работи доста добре.
В дискусиите после имаше няколко човека, които споменаха римския триумвират и колко много не е проработил (толкова се повтаряше, че когато Христо Иванов се изказа, изрично каза, че не е строил Римската империя), а в един момент някой даде пример с триумвирата след смъртта на Сталин, как понеже него не е можел един човек да го замести били трима. Добре, че се усети да каже “Не сравнявам Христо със Сталин”…
И целия разговор ме върна 10 години в миналото, когато променяхме неща по устава на Фондация “Отворени проекти” и исках да направя така, че трима човека да можем да представляваме фондацията. Тогава имаше съпротива от някои хора, че “трябва един да носи отговорност” и други подобни доводи, които чух и сега на събранието.
В крайна сметка го направихме, и сработи страхотно – в годините, в които аз, Яна и Мариян се занимавахме, и тримата можехме да представляваме фондацията и да движим нещата. При добре сработен екип това се получава доста добре, а даже по законите на Паркинсън трима човека е доста добро число за управляващ орган…
(съдът всъщност отказа частта с представителството на тримата и го направихме с пълномощни)
От друга страна, в нашата държава все още има идеята, че има там един отгоре, дето казва какво става, и ще дойде, и ще ни оправи. Надявам се да го надрастнем някой ден.
Tags: политика