татко Крокодил

Днес платих едно кило сметки. Сетих се за едно анимационно филмче…
Герой 1 и Герой 2 стоят, и броят парите. Герой 1 казва:
– We’re rich!
Зад тях сградата им гръмва, всичко се подпалва, и парите изгарят. Пак Герой 1:
– We’re poor.
Аз се почувствах по същия начин. За сметка на това обаче си взех една нормална тенджера, да мога да правя спагети (имам две други, една много малка (всъщност на Велин), и една огромна, като за малка армия).

Иначе – основно мързел, само написах един script за правене на backup (и си мисля да направя template за такива). Сложих чувала на един по-висок шкаф, и сега така блъскам, ама пак ми идва малко ниско, и стената отзад не абсорбира по много приятен начин ударите, та в момента ме наболяват някои кокали. Нищо, луд умора няма, само се поти. Добре поне, че намерих това, да знам как се навива проклетия бинт.

И днешното попълнение в не-малкия списък с блогове – Дибел Support. Познайте защо не се обичаше с даскалиците си по български :)

This entry was posted on Friday, November 12th, 2004 at 22:43 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.