2010-06-29 Andreas Kisser
by Vasil KolevОт време на време попадам на музика, която си заслужава да се спомене. Тези неща и преди съм ги споменавал, но май един отделен posting няма да им се отрази зле.
Andreas Kisser, китаристът на Sepultura се води “най недооцененият китарист в метъла” и с право. Попадал съм на соло-албуми на разни соло-китаристи и други такива много-добре-свирещи-хора, които са пълна трагедия (стига да чуете соло албума на Марк Ризо), но нещата на Kisser изобщо не са от тях.
Всъщност, двата албума, в които наистина се усеща неговото влияние (или три, ако броим Hubris за два) са No coracao dos deuses (което едно време microphobic успя да ми открие с много зор) – soundtrack към някакъв бразилски филм, като в правенето на музиката са участвали Игор Кавалера и Майк Патън (които, предполагам всички знаят кои са, който не знае – да ходи да се образова), и Hubris 1&2 – соло-албум на два диска. Човекът има страхотна идея за мелодичност и успява да комбинира електрическа и акустична китара по наистина страхотен начин. Изпълненията са майсторкски и отговарят на композицията, а мотивите, въпреки че са основно бразилски, не се ограничават до това. Представете си албуми, направени по идеята на Kaiowas на Sepultura, но с уклон към жицата.
(е, или не си представяйте, просто ги чуйте :) )
По принцип някъде имах май списък “цели албуми, които си струва да се чуят” (не са особено много), тези влизат в тази категория, заедно с Aenima и Lateralus на Tool, Midian на Cradle of filth, La revancha del tango на Gotan Project… и вместо да ги пиша тук, ще им направя отделна страница, заедно с други неща, които си струват.
Tags: жица