2010-07-10
by Vasil KolevРаботата е леко утихнала тия дни, та си наваксах с книгите (останала ми е една от списъка, която да захвана и малко се колебая).
Струва си да обърна внимание първо на “Shake hands with the devil” на генерал Ромео Далаир, който е водил мисията на ООН в Руанда по време на геноцида. Дойде ми идеята да я прочета след като прочетох книгата на Гуревич за същия тоя геноцид. В общи линии книгата не е за хора с по-слаби нерви, въпреки че много от зверствата не са описани подробно и са само споменати. Очевиден е провалът на ООН да направи нещо полезно, както и като цяло издънката на външните сили в конфликта, но е още по-очевидна безчовечността на преките участници – от една страна провеждащите геноцида, избиващи хора все едно косят трева, и от друга страна армията на пострадалите, която пък нарочно е забавила нахлуването си, за да може да се получат достатъчно жертви, които да се използват после за политически цели.
Вероятно Хитлер се върти в гроба. За три месеца без никаква техника някакви африканци са успели да избият около 800 000 човека, а той за три годни по разни лагери за унищожение – 2700000… Срам за немската ефективност.
Интересна беше и “The ballad of Abu Ghraib” на Филип Гуревич, около сериозния скандал със затвора в Ирак и отношението към затворниците. Книгата е доста интересна за четене и дава интересна гледна точка за ситуацията в Ирак.
Изчетох и “Шалимар клоунът” на Саламан Рушди, според мен най-добрата му книга, дори от “Сатанински строфи”. Отне ми малко време да му свикна със стила, но като цяло книгата е интересен преразказ на съдбата на Кашмир и прекрасно описание на човешкото и религиозното малоумие, съпътстващо подобни конфликти. Жалко, че не го издават из ислямския свят, книгите му може и да успеят да отворят очите на някои хора…
По някаква причина съм пропуснал да спомена втората книга на Ayaan Hirsi Ali, но нямам и какво да кажа кой-знае колко за нея. Хубаво е да се прочете, може би е още по-хубаво да се прочете от хората, дето отказват да четат. Longanlon казва, че тя е велика феминистка, но “герой” може би е по-точния термин.
В графата на скучните книги – “Между вярата и компромиса: Българската православна църква и комунистическата държава (1944-1989)” на Момчил Методиев ми се видя ужасно слаба. Поне според мен не е направено достатъчно, за да се изяснят различните въпроси, поставени в книгата – използвани са само документални източници от официални архиви, няма провеждани интервюта и не е събирана допълнителна информация, та на моменти човек остава с някакъв отговор, даден от автора, който изглежда като изсмукан от пръстите.
Може да спра да чета за малко и да седна да си напиша лекциите най-накрая…
Tags: книги
July 11th, 2010 at 01:04
От друга страна ако пък няма такива жестоки конфликти се обезмисля съществуването на ООН и тук идва въпроса кой е истинския разпалвач на тези воини, коя банка дава кредит на мъртвата икономика да воюва и с какви лихви се връщат парите от оръжията както и от кой се купуват и др.
Все въпроси на който сами се досещаме за отговорите.
Макар, че най страшните конфликти са на верска основа сигурен съм никой не вярва в това а усеща, че в дъното на всичко стоят пари и власт..
А и тръгне ли вълната на омразата един път после няма спиране …
July 11th, 2010 at 10:52
бе мой, да питам, продаваш ли ги после тия книги?
July 11th, 2010 at 14:01
@samyil, ООН върши доста повече работа от това да се забърква в конфликти :) Иначе, за разпалвача на войните – стигат и вътрешните причини, може да погледнеш на Гуревич книгата по въпроса, спонсорите са страничен ефект.
@chaotic, не.
July 11th, 2010 at 23:54
а за назаем кви са критериите?
July 13th, 2010 at 11:33
Мисля, че това което прочетох тук ми е достатъчно: http://politiki.bg/?cy=54&lang=1&a0i=222799&a0m=readInternal&a0p_id=132
Сценарии като 17-та, 33-та и 92-ра година, медиина пропаганда, раздаване на оръжие, гръмки слова като “революция” и “свобода на словото” просто е ясно, че всичко това е организирано и “някой” е поръчал музиката.
Въпросът който сам си го задавам е, съвремените общества взели ли за поука от всичко това защото факт е, че тези геноциди все се случват в “пробуждането” на някоя нация – а след това възможно ли е да случи пак ?
July 13th, 2010 at 13:18
@samyil, пий си хапчетата, МОЛЯ. После почети малко исторически книги, там нещата стават ясни :)
July 14th, 2010 at 23:25
@Васил: Адаш, и аз не му разбрах мисълта…
July 15th, 2010 at 03:41
Сякаш ми е рано да минавам на медикаменти :-)
Мисълта ми беше, че според мен конфликта между хуту и тутси е плануван и организиран както други подобни, например Сърбия. Нещата някак приличат на разработка, пропагандата по радиото, весниците, насаждането на омраза. Но явно не съм прав, ще послушам Васил и ще почета по случая.
Съжалявам, че наспамих блога с теорията на световната конспирация – за бъдеще ще се въздържам.