2010-07-14 български автори
by Vasil KolevОколо един post за читанката ми хрумна да напиша нещо за впечатленията си от повечето български автори, понеже поне по мои наблюдения издишат. Много малко от тях стават за четене, а от тези, които стават, малко издават втора книга.
Ще се огранича до живи (поне доколкото знам) автори. Иначе двамата ми любими български автора са Алеко Константинов и Георги Марков – първият е един от най-забавните, които съм чел, вторият в общи линии е дефиницията на правилният стил на писане в българския език.
Рядко добър автор, но с една книга (реално останалото, което е излизало от него следва съвсем същата линия и вече не е толкова интересно) е Димитър Динев, с “Ангелски езици”. Автор, който е успял да се реализира в Германия с истории за България… Човекът има талант да пише, но може би му трябва още някоя тема, защото след първата книга останалото доскучава.
Една много приятна книга беше “Операция Риба” на Петър Копанов. Бях чел нейни варианти в “Тера Фантастика” и беше доста приятно, но това, което излезе на хартия като отделна книга беше абсолютна трагедия и имаше нужда някой добър редактор да мине и да изреже половината от глупостите вътре. Може би даже 2/3. Идеята е хубава и ако се чете само тази част без безсмислените отклонения, книгата минава за добра.
Христо Христов е интересен пример, може би не точно за писател. Той си е по-скоро журналист, книгите му за лагерите, за убийството на Георги Марков и т.н. имат донякъде стила на журналистическо разследване, донякъде на документално-историческо такова. Умее да пише и да не е скучен, интересно дали ще си намери нова тема, след като издаде книгата си за Тодор Живков.
Алек Попов е автор, който доста го хвалят, но въпреки че е сравнително интересен, му липсва дълбочина. Ясно е защо пише, но поне за мен няма нещо, което да те накара да прочетеш още някоя негова книга (а “Мисия Лондон” си е… средна работа, както доколкото разбрах и филма).
Николай Теллалов е автор, успял да издаде няколко книги, които са сравнително добре, но са на средното ниво и малко под него. Серията за дракончето беше хубава, но в един момент го изби на странен патриотизъм, а “10^-9” е ужасно скучно предъвкване на нанотехнологиите и изкуствения интелект. Може би става за деца, аз лично не бих го чел повече.
Не знам дали да броя Иво Сиромахов сред писателите. Смешен е, не омръзва толкова бързо, но някакси е като писач на вицове, не на книги.
Пример за доста добра първа книга на автор е “Съпротива.net” на Христо Карастоянов, за съжаление не съм видял нещо друго от него. Аз лично се забавлявах, докато я четох.
Има и купчина други автори, които съм чел и просто не са ми били достатъчно интересни – Илия Троянов, Ивайло Борисов (страдащ от липса на добър редактор), както и някои, които са ми били интересни, но не ми се занимава да ги споменавам – Палми Ранчев (“Анонимни снайперисти”, средна работа история), Емил Андреев (“Проклятието на жабата”, хубава детска книга). Не знам какво да кажа за нещата на Николай Генчев (който не е тончно писател, а историк) или Георги Данаилов и автобиографията му, пак не минават в категорията на нормалната художествена литература.
Ще се опитам да добавя в goodreads каквото съм чел на български тия дни, някой може да даде друго мнение за тия автори. Аз поне считам, че имаме прилични автори, но нямаме нито един, за когото да се каже “той е наистина добър/велик”. Изглежда критериите ни са се размили и все казваме “той е много добър като за _български автор_”, което ми се вижда обидно и за автора, и за държавата.
Tags: книги
July 14th, 2010 at 07:58
богдан русев?
July 14th, 2010 at 08:40
Богдан Русев. И една, която дори не мога да кажа защо точно ми харесва – Момичета от добри семейства на Дена Попова
July 14th, 2010 at 09:03
Имам си теория за този феномен с единствената добра книга.
Също като Мартин от Спектър, повечето хора имат само една история в живота си и това е техния собствен живот. Ако вложиш себе си в първата книга, а не въображението или работата си, може никога да не напишеш втора. Ако пък твоята собствена история е по-хубава, отколкото вложената измислица, се получават странни хибриди, в които половината книга изглежда някак залепена и фалшива.
July 14th, 2010 at 09:07
Попадала ли ти е 12 приказки от Белегаст, на Богдан Русев? Много приятен стил има. До колкото съм чел негови статии в Light на Капитал, преди време си държи на него и пише увлекателно. За съжаление, някой го намрази и го повишиха в длъжност и така до ден, днешен.
July 14th, 2010 at 11:16
@dzver, да знаеш, че не си прав за единствената история. Забравяш, че има и шизофреници! ;-)
July 14th, 2010 at 13:48
Мдаммм, БГ автори… Дълга тема, а?
Съгласен съм, че в днешно време няма “велики” автори. Само че това си е мое (и твое) мнение. Някои автори си имат верни 30-40 читатели, за които са велики. Споменатият Теллалов е такъв пример.
За съжаление мнението ми е малко едностранчиво, тъй като последните години чета предимно фантастика (и защото ми харесва, и по задължение), но мога да кажа, че има доста млади гласове, които стават за четене. Но няма публикации, ако изключим разни сборници от конкурси. На прима виста се сещам за Йоан Владимир (ако ти е любопитно – http://www.johanvladimir.com), Ивайло П. Иванов, Григор Гачев, Божидар Грозданов, Искрен Зайрянов… Но са само разкази.
Искам да кажа, че потенциал има, но няма как да пишат постоянно – всеки един от изброените работи съвсем друго нещо, нямащо нищо общо с писането.
July 14th, 2010 at 16:10
Да, и аз съм си го мислела това за единствената история, Радичков имаше подобно изказване,за дисагите… Но писателят е и артист от друга страна. Трябва да постъпва като добрия актьор – да наблюдава другите хора и да им краде историите ;)
А относно великостта ,според мен човек има съпротива да нарича “велики” свои съвременници.Нали всички са ни учили ,че класиката и класиците са нещо което е минимум 50 години назад :)
July 14th, 2010 at 16:29
Това с класиката е, защото ако нещо се чете след като са минали 50 години от създаването му, има шанс да е читаво (ама може и да не е). Но това не пречи да има и много добри съвременни автори :)
July 14th, 2010 at 22:54
Захари Карабашлиев ме впечатли със стегнат и експресивен стил в “18% сиво”.
July 14th, 2010 at 23:06
На мен ми допаднаха “Кръглата риба” на Момчил Николов, “18% сиво” на Захари Карабашлиев и това, което последно четох, автобиографичния роман на Калин Терзийски “Алкохол”.
Очаквам с интерес и втората книга на Ивайло Борисов, като се надявам тя да е по-изпипана от първата.
Мисля, че е хубаво това, че доста книги на български автори излизат през последните години. Като расте конкуренцията ще се подобрява и качеството. :)
July 15th, 2010 at 00:51
Дали не изпадаш в старата клопка, че “автори” не включва и Homo Sapiens от женски род ?
Или тях просто не ги издават, примерно заради хора(пардон, автори) като Богдан Русев (хайде, да не влизаме в обсъждане на БГ-бохемата).
Алеко Константинов и Георги Марков :-) RIP.
July 15th, 2010 at 01:14
@Редактор, ами не се сещам за много български авторки. Имам книжката на Капка Касабова, която е приятна за четене, имам “Убийство в стил рококо” на Румяна Узунова и може би още един-две неща, но не знам колко си струва да се споменават. На Елена Павлова съм чел няколко неща под псевдоними и тя е наистина добре, забравил съм да я спомена, както и Иван Попов, известния лумпен-интелигент, който спря да пише…
“Кръглата риба” също съм пропуснал да я спомена, може да напиша още един post по въпроса.
July 15th, 2010 at 07:41
да бе точно заради богдан русев не се издават жени
July 15th, 2010 at 09:28
БГ авторки се издават по-малко, защото в България авторите често сами си финансират книгите или си търсят спонсори. Явно жените не изпитват толкова голяма потребност да си плащат за слава! :P
Познавам десетки мъже, които са си платили за издаване (на един сладур му ги броих до 14-тата книга!) и само една жена. (Всъщност не тя плати, а любовникът й го направи като подарък).
July 15th, 2010 at 14:34
Недялка Каралиева (RIP) ме размаза с нейната книга за журналистическата й работа в Работническо дело.
July 15th, 2010 at 17:32
лична класация:георги марков, чудомир – цялото му творчество плюс дневниците му и с тва май се приключи. богомил райнов и павел вежинов имат доста забавни романи – описание на тва колко добре се живее като високопоставен партиец…
July 15th, 2010 at 20:26
Много харесвам Красимира Стоева – “Уроци по грим и горчив шоколад” и сборник разкази – “Снежните пясъци на Хира” – това съм чела от нея и ми харесва и като стил, и като идеи.
July 20th, 2010 at 23:07
Ооо, като Стигнах до Павел Вежинов, и ми се дочете “Сините пеперуди”… и “Гибелта на Аякс”… А Йоан Владимир си е жена, макар да не личи от ника, и щях и аз да пусна линк към сборника, ако Ендъра не ме беше изпреварил :)