татко Крокодил

Днешния ден си заслужава описване сам по себе си…

Всичко си беше добре, докато не ми се обадиха с един проблем. Спряла сравнително важна машина (и сложна за дублиране), която не е убила всичко, но е добре да се върне.
Стандартният начин с reset не свърши работа, та се засилих към ipmi-то да се опитам да видя конзолата. Да, ама там на софтуера изтекли някакви сертификати и се оказа много много сложна задача да бъде подкаран, а понеже машината е доволно отдавнашна, не е ясно каква е точно и реших да не flash-вам firmware на сляпо.
Намери се един tool от supermicro, който да може да си говори с ipmi-то и конзолата. Последва паралелно подкарване на няколко варианта – пускане на тоя софтуер на машина там и гледане през remote X, подкарване на друга машина, подкарване вкъщи (много тъпа идея, щото vpn-а ми от там отиваше до счупената машина), подкарване при мен на лаптопа и на нов vpn (аз все пак си бях още в Холандия). Всичко това се развива в последните часове преди полета ми, та съответно трябва да се бърза…
В крайна сметка се добрах до желязото (първо през една толкова претоварена машина, че можеше да се работи до 10 минути и после се успиваше) и се оказа, че след всичките upgrade-и прекрасното gentoo просто не си казва и не си update-ва конфигурационните файлове, та мрежата (която има доста сериозна конфигурация) просто не тръгнала, заедно с още 4-5 service-а, дето пак има промени по конфигурацията им.
С проби и грешки (които, колкото и да е странно ми се струват повече от пробите) успях да подкарам базови неща по машината и да се вижда отвън. Финалните неща ги дооправях по пътя към летището, през tethering през някакъв телефон (за което много много много благодаря). Опитах се да се свържа с някой да види дали не съм пропуснал нещо, ама не можах да открия никой.
(останали бяха две не-спешни неща, които оправих преди малко)

Успях да си забравя една от книгите, та в самолетите четох от лаптопа, добре, че и там си държа поне няколко книги.

На летището в Амстердам ме забавиха, защото някаква част от usb оборудването ми (един usb вентилатор) им беше заприличал на патрон (мисля, че Тинчев или Чорбаджийски ми го подариха), беше си направо смешно…
(нещо такова, ама само горната част, то е разглобяем комплект)

Полетът ми до Виена закъсня и трябваше малко на бегом да стигна до изхода за следващия, но те малко го забавиха и всичко стана както трябва (като гледам, и багажа ми са го прекачвали на бегом, има една лепенка на Lufthanza “HOT”).

А София ме посрещна с дъжд. В Холандия не успя да ме навали, а тук успя, направо ми е трудно да го повярвам. Мисля да видя дали няма още нещо счупено или за дооправяне и да си легна.

Tags: работа

This entry was posted on Tuesday, April 17th, 2012 at 23:31 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.