2012-06-19 какъв ни е проблемът с нещастието?
by Vasil KolevЧетейки си поредната книга (“Coming of age on Zoloft”) и говорейки си с разни хора и четейки различни публикации, започвам да се чудя – кога стана лошо и болестно човек да е нещастен?
Има различни причини хората да се чувстват нещастни. От една страна, може да е чисто биологичен дефект и липса на невротрансмитери, но от друга страна може просто мозъкът да ни казва, че трябва да направим нещо – нещастието, депресията и т.н. са стандартният механизъм да искаме да потърсим промяна, начинът да ни се каже, че трябва да го направим. Начинът да схванем, че нещата около нас не са добре и че трябва да се променят, че вероятно ние самите трябва да направим нещо.
В момента нещастието и отклонението от нормата на моменти се разглежда като престъпление – ако не си говориш с другите, ако не правиш някакви стандартни неща, ако си злобен и неприятен – което е грешно. Даже психиатрите казват, че ако дадено нещо не ти пречи да функционираш в обществото и ти самия нямаш против, не се брои за болест.
Може би културата ни има нужда да схване и да каже, че да си нещастен е нормално, дори полезно за самото общество, защото без нещастни хора много интересни неща нямаше да ги има. Стремежът към щастие ни бута напред, нека да не го режем и обявяваме за нещо лошо.
Гледам как прилична част от хората, които познавам пият или са пили антидепресанти, например и си мисля, че не би трябвало да е нужно. Да, помагат, карат ни да се чувстваме (по-) щастливи, може да ни помогнат да прескочим някоя сериозна дупка в живота си, но те трябва да са нещо крайно като средство и когато имаме проблем, да си го решаваме – дали сами, чрез правене на нещо, дали чрез говорене с другите или някакви групови действия.
Не се притеснявайте да сте нещастни, не се притеснявайте да искате да не сте и да правите нещо по въпроса. Полезно е:)
Tags: крокодилски
June 20th, 2012 at 00:59
Звучиш като да си на антидепресанти :D
June 20th, 2012 at 01:09
@физик, бил съм :) Иначе май от нещата, дето пия в момента нито едно не може да се включи в тоя клас :)
June 20th, 2012 at 09:31
Вземи си отпуска! :) Желателно е …. :) Излез извън София, направи нещо което не си мислил, че ще правиш някога. Изненадай се с нещо хубаво …. :) Намери си хоби което да ти изключва текущите мисли …. :) И най-вече да не ти пука, гледам че си го докарал до Еб*л съм му майката. След още малко няма да ти пука и живота ще ти стане лесен :-p :-p
Абе хора какво ви става .?!?!?! ….. Ако твърде много се вглеждаш в пропаста след време тя ще почне да се оглежда в теб!
Примерна програма: Крокодила става в 6:00, лична хигиена до 6:30.
До 7:00 Физически упражнения пред блока и лек крос
Закуска до 7:30 и след това с пълно бойно снаражение
(сервър/UPS/Нещо тежко) и раница марш на скок до
initLab-a. След това ще си си избил всякакви депресиращи мисли
Я да не ви пука … :)
June 20th, 2012 at 09:33
Като става дума за отклонения от нормата, как се приема коя е нормата? Да си щастлив или да си нещастен? Аз бих казал че нормата е да си нещастен, защото повечето хора са такива (но не го знаят).
Проблемът с default-нормирането си проличава и от коментара на физика: да си на антидепресанти не е нормално. Ако си на депресанти (какъвто е алкохолът), тогава няма никакъв проблем, така ли :-)
June 20th, 2012 at 10:03
Даже психиатрите казват, че ако дадено нещо не ти пречи да функционираш в обществото и ти самия нямаш против, не се брои за болест.
Виждам, че си чел Madness Explained, там е такова мнението на автора, но той се опитва да създаде нова насока в психиатрията, мейнстрийма не е така.
June 20th, 2012 at 10:53
@georgi, даже в “The Mask of Sanity” първата глава обяснява горе-долу същото нещо (а е книга от 50те години), мисля, че в общи линии това винаги е било мнението на психиатрията през по-голямата част от миналия век.
June 20th, 2012 at 12:09
Има голяма доза истина в написаното, но е важно да е има и в предвид това, което е написал georgi.
Значи нещастието може да бъде полезно при градивните хора, оправните хора, тези които имат воля за промяна. Чуствайки се нещастни, те се стремят всячески да променят това. Така те вървят напред. Те като вървят напред и обществото ни също. Другите обаче, които не притежават горните качества трябва да им се помогне. Наистина, имат нужда от подкрепа, дори и медицинска. Лошото е, че на тях трудно се помага, тъй като те са си такива по природа.
June 20th, 2012 at 22:16
@Валентина
Лошото е, че на тях трудно се помага, тъй като те са си такива по природа.
Представи си, че някой доктор(авторитет т.е.) каже нещо подобно за теб, примерно “тя е с маниакална природа”. Щом не си запознат с тая област, ще приемеш нещо, което е временно за постоянно и то ще е. Много малко неща в психиката ни са “по природа”, аз за темперамента съм чувал понеже бил обвързан с какви са нервите ни. Това не толкова определящо как се справяш.
Това, което написах преди беше констатация, не оценка.
June 21st, 2012 at 00:46
Относно депресията, всъщност не е това, което повечето хора си мислят:
http://www.youtube.com/watch?v=NOAgplgTxfc
Гледайте цялата лекция, интересна е.
June 21st, 2012 at 00:59
@nicksyn, депресията в някои форми може да се брои за болест (и определено я има в учебниците), но се отклонихме малко, аз говоря за нещастието по принцип. Това изглежда интересно, кажи ако го намериш в текстов вид.
@Валентина, по принцип теорията има няколко варианта, но се води, че само много крайните случаи не биха могли да се оправят сами, чрез нормална психотерапия с говорене. И “са такива по природа” е в общи линии едно от най-хубавите оправдания да надрусаме хората и да ги зарежем :)