татко Крокодил

Днес ми е последния ден в болницата, лежа си, чакам да ми оформят документацията (някъде около 2 щяло да стане) и се занимавам с някакви дребни работи.
(после ми се доспа и сега дописвам)

Понеделник и вторник бяха социални дни. Като изключим няколкото проблема, дето бяха се вяснали в мое отсъствие и оправих още като си хванах лаптопа (т.е. съвсем сигурно е, че нищо ми няма), останалото време си говорих с хората, с които се бях запознал, и с няколко нови, които скоро ги оперираха. Информирането на хората не е съвсем на ниво, та разказвах внимателно разните интересни неща, какво да очакват и т.н..
Може някой ден да им направим една брошура за пациентите, “какво ще ви се случи и защо не е страшно”.

Хванах и поредните признаци, че трябва да си ходя (освен неудобството, че им хабя едно легло) – по-предната вечер сънувах девойки, тая нощ – софри с ядене. Помня как си говорехме с Боян и Велин, докато ги приготвяха, и после като бяха готови се юрнахме цялата тълпа, и пеехме нещо малко като “мастика”, ама в него в текста имаше и “и торта дайте”…

Днес мисля да мина през ИББ поне за някакво време и да се броя за тотално излекуван. Има някакви дребни неща, дето още усещам по нерва (и дето ще се възстановяват/наместват още няколко месеца), но като цяло нямам останали притеснения. Остана да ми кажат кога мога да пия и разни такива неща само :)

Много благодаря на всички, които ме посетиха и ме спасиха от скуката, особено в реанимация. Много съм благодарен на всичкия медицински персонал, ама това наистина не знам как мога да го изразя, та ще го мисля.

Tags: крокодилски, невралгия

This entry was posted on Wednesday, May 29th, 2013 at 10:27 and is filed under General. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.