татко Крокодил

Sunday is a dead day. I had a big lunch, then finished reading “Shadow of the Hegemon” by Orson Scott Card – pretty good book, the second one of the other side of Ender’s saga.

My bones hurt again.

Много умряла работа е неделята. Обядвах стабилно, след което прочетох “Сянката на Хегемона” на Орсън Скот Кард – доста добра книга, втората от обратната страна на сагата за Ендър.

Пак ме болят кокалите.

Today on one project we mounted the machines in a rack (it arrived a few days ago), and it was pretty hard – a lot of weird rackmount kits, a lot of cuts and hacks, until we fix everything – I can just say, don’t buy a rackmount kit for Fujitsu-Siemens server… We had to get some beers in Divaka to get back to ourselves.

Днес по единия проект монтирахме машините в rack (понеже сега пристигна), и беше бая тежко преживяване – странни rackmount kit-ове, купища порязвания и hack-ове, докато наместим всичко – мога само да кажа, не си вземайте rackmount kit за Fujitsu-Siemens сървър … Наложи се после да ударим няколко бири в Дивака, за да се пооправим.

Brandy, melon.

I read without stopping “State of fear” by Michael Crichton – again I find out how good he is… Too bad he doesn’t speak too much on the keeping of the people in that state, but is explained in a good way (not like Chomsky, who is notoriously hard to read).

The first interview for a very interesting job passed, I’ll know the result in a few days… I think I did ok, just botched up a shell script in the end, let’s see what happens…

Update: I just published this, and received a mail that they want to do a second interview :)

I didn’t sleep through today’s afternoon – probably because of the chocolate I ate after breakfast.

Ракийка, пъпеш.

Изчетох на един дъх “Състояние на страх” на Майкъл Крайтън – за пореден път си припомням колко добър писател е всъщност… За съжаление самата тема за държането на хората в такова състояние не е застъпена много, но е достатъчно добре обяснена (не като при Чомски, който се чете кошмарно трудно).

Мина ми първото интервю за много интересната работа, която ми се предлага, след няколко дни ще знам резултата… По принцип мисля, че се справих добре, само накрая се обърках с един shell script, да видим какво ще излезе…

Update: тъкмо пуснах това, и получих писмо, че ме искат за второ интервю :)

Не проспах днешния следобед – сигурно заради единия шоколад, който изядох след закуска.

I again slept through the afternoon – there’s something happening with me, I’m too sleepy these days. Could it be lack of adrenaline and pressure?:)

There’s a change to have a pet at home (some kind of a cat), and none of the flatmates likes my culinary ideas…

Update: Thank you, God (of servers) for the brandy and the melon…

Пак проспах следобеда – нещо ми става, много ми се спи тия дни. Дали не е от липса на адреналин и натоварване?:)

Има шанс да си имаме домашно животно (котка някаква) и нито един от съквартирантите не възприема кулинарните ми идеи…

Update: Благодарим ти, Господи (на сървърите) за ракийката и пъпеша…

“The doomed city” by the Strugatski brothers was republished – I hope that they’ll do the same with some more of their writings, like “Tale for the troika”, for which I’ve been looking for a few years now.

Heth has uploaded his photos from whatthehack, and for some he has even written some comments.

Yesterday IBB was pretty limited, most of the people have hid somewhere… In the end we finished some talks at home and Nedyalkov almost fell asleep on the sofa :)

Преиздали са “Обреченият град” на братя Стругацки – ха дано да преиздадат и други техни неща, като “Приказка за тройката”, която от много време търся…

Heth е качил неговите снимки от whatthehack, за някой даже е написал по един-два реда.

Вчера ИББ беше в бая ограничен състав, всички са се покрили нейде… Накрая довършвахме разни разговори вкъщи и Недялков за малко да заспи на дивана :)

Happy birthday to Debian, today he’s 12 :) Soon we’ll have a party :)

The day was really lazy.

Честит рожден ден на Debian, днес става на 12 :) Скоро трябва да се напием по случая :)

Деня беше ужасно мързелив.

I went out for a walk, stayed a bit at Slaveykov, saw the textbooks for the schools in the moment, and felt bad. If I have kids some day, I’ll probably take some of my time to teach them …

A really interesting event – chervarium liked Georgi Markov, and is reading it with an incredible interest – and he usually doesn’t like things different from the technical literature. He’s reading at the balcony, laughing at some passages, and reads them out loud to me :)

Today was my first part from an interview for a job in a very interesting company – probably the only one I’d work as an employee, not as a consultant :) It was over the phone, and next time I’ll try to make it over something that doesn’t have that much problems with the quality – the gsm’s codec isn’t really nice when the two people are not speaking in their mothers’ tongue (and the call passes through an ocean and whatnot).

Разходих се малко, поседях на Славейков, видях на какво приличат учебниците в момента, и чак ми стана гадно. Ако някой ден имам деца, най-вероятно ще си отделям от времето и ще ги уча сам…

Много интересно явление – червото хареса Георги Марков, и го чете с невероятен интерес – а той по принцип не харесва неща, различни от техническа литература. Чете си на терасата, хили се на определени пасажи, и ми ги чете на глас :)

Днес ми беше първата част от интервю за работа за една много интересна фирма – може би единствената, за която бих се навил да работя като работник, а не като консултант :) Беше по телефона, и мисля следващия път да е през нещо, което няма толкова проблеми с качеството – codec-а на gsm-ите изобщо не е приятен, когато двамата събеседници говорят на език, който не им е роден (и се минава през един океан и какво ли още не).

(another boring entry)

Watched the rain
Read Georgi Markov
Slept the afternoon

(поредното скучно entry)

Гледах дъжда
Четох Георги Марков
Проспах следобеда

After two days at home I was somewhat crazed. I sent my mother to the bus station, went to Slaveykov for a while (where I found the other book by Georgi Markov on the same topic and a new one by Michael Crichton), after which I went to the anime meeting to see the people there (who were a bit less than usual, but we again had a hard time fitting in Bohemi).

След два дни стоене вкъщи бях се побъркал. Изпратих майка ми на гарата, постоях малко на Славейков (където си намерих следващата книга от “Задочните репортажи” и една нова на Майкъл Крайтън), след което отидох на аниме срещата да се видя и с хората там (които бяха в леко намален състав, но пак едвам се събрахме в Бохеми).

I’m almost OK, I just a bit snotty now…

I finished reading “Reports from Bulgaria” by Georgi Markov (maybe known also as “The truth that killed”), the books is really good and I recommend it to everyone that’s interested in the 1944-1969 period and the totalitarian period at all. The man combines the engineer and writer in a great way, and the result is really easy to read and full with information.

Почти се оправих, сега само съм малко сополив.

Изчетох “Задочни репортажи за България” на Георги Марков, книгата се оказа наистина много добра, и я препоръчвам на всички, които се интересуват от периода 1944-1969 и изобщо тоталитарния период. Човекът по някакъв много добър начин съчетава инженер и писател, и крайният резултат се получава не само лесен за четене, но и наситен с много информация.